Имаме театър, но нямаме театрали

Културата не е друго, че да го поемеш от първия път. Трудно е и се изисква време...

От няколко дни тема номер едно са побоищата на пътя. Културата ни била ниска. Затова сме се биели. 

Ниската култура обаче се отразява не само на шофирането, а на целия ни живот, дори и на културния. Последната дума би било редно да се сложи в кавички, защото културният ни живот е като вода в пустинята. Доста е дефицитен. Ще ни се да го има. Правим някакви нелепи опити да го събуждаме или поне да имитираме, че водим такъв. 

Случи се така, че присъствах на театрална постановка - „Железният светилник“. Чудесно изнесена, въпреки прахта в залата, бедничкия реквизит, нискокачественото озвучение. Актьорите бяха на ниво. Поне така се виждаше с невъоръженото око, присъщо на човек, който не е театрален критик. Така изглеждаше през очите на обикновения зрител. 

Аудиторията обаче беше като извадена от квартално кафене. Когато се опитваш да водиш културен живот, поне е редно и ти да се опитваш да си културен. А културата не се изчерпва с анцуга в театъра. По-скоро е показателно що за култура имаме. 

Лошото е и че постановката беше в сряда. Не е неделя, че да е ден за баня, или поне понеделник, че да сме прясно изкъпани. Въпреки ниските температури голяма част от посетителите разнасяха ароматите си, присъщи за бушмени, които са тичали от едното до другото село за вода на 50-градусова жега. 

Да речем, че личната хигиена не е показател за култура и възпитание. Може пък хората да се чувстват по-артистично по този начин. Гръмкият смях, когато майка оплаква дъщеря си или когато мъж погребва годеницата си, са някак нелепи. И това не е защото хората трудно могат да вникнат в сюжета, написан от Талев, а защото толкова им е капацитетът. Те са на театър, но си мислят, че са на кино, където се смееш с пълна с пуканки уста. 

Ходенето на сравнително културно мероприятие не се изчерпва и с тагването във Фейсбук. Видиш ли, Мимето да ме види и да каже, че съм възпитан и ходя на театър. Не се изчерпва и с дебелашките подмятания по адрес на по-младите актриси. Че са хубави, хубави са. Като ви харесват, поднесете им букет след представлението, а не ги снимайте с телефоните си, за да може после да останете насаме със себе си. 

Хубаво е, че залите се пълнят. Едни ходят, за да се тагнат, други ходят, защото искат и те малко да се отъркат в културата, трети - за да си убият времето. Една малка част от театралите ходи, защото цени това изкуство. Те обаче са по-дефицитни и от културата ни. Имаме театър, но нямаме театрали (из речника разг. - театрален любител). 

Имаме хора, които не могат да се докоснат нито до Талев, нито до родолюбието му, нито до единението му с народа. Не могат да го направят, дори актьорите да изнасят постановката голи на сцената. Дето се вика, културата не е друго, че да го поемеш от първия път. Трудно е и се изисква време. 

Дано все пак интересът към театъра да може да култивира едно ново поколение, което истински да цени културните мероприятия и което наистина да е културно. 

Тогава може и да станем качествени театрали и вместо да се бием на пътя, да се редим на опашка за поредната постановка в прашната зала, изнесена от хора, които няма да потънат в пепелта от изгорялата ни култура.

Боян Димитров, "Монитор"