И ловец съм, и рибар съм

В зората на чалгата, когато на почит бяха ланците и мобифоните, а мутрите - основните „герои” на нашето време, имаше един хит, който звучеше във всяка кръчма.

Момчетата с дебели вратове си припяваха „И ловец съм, и рибар съм” и си живееха щастливо, подражавайки на „лирическия аз” от текста. 

За съжаление се оказва, че вече в 2016 година някои хора все още не са излезли от филма и все още да си „ловец и рибар и да си… на закона майка му” е основна ценност на някои.

За съжаление в XXI век все още има хора, за които няма никакви правила, нито хуманно отношение към когото и да било. Пример за това е бумът на бракониери от началото на годината, големият брой иззети ловни пушки, незаконно застреляните диви животни, сред които и елен, за който авджията ще трябва да се бръкне с хилядарка.

И все пак глобата си е проблем на бракониера, въпреки че в много случаи заради ловеца страдат и близките му. Изтъняването на джоба му от глобата и щетата за семейния бюджет е малкият дявол. Много често именно заради нелегално отстрелян дивеч плъзват сериозни зарази.

Такъв беше случаят преди няколко години у нас, когато имаше вълна от трихинелоза. Фактите в момента доказват, че никой не си е взел поука от това. 

Остава ни само да се надяваме подобни „герои” да си останат само в чалга хитовете от 90-те.

Ралица Димитрова, "Новинар"