След местните избори водещите лица на олигархичния режим в България грееха победоносно, а нахалството им започна да се изплисква отвъд всякакви граници.
След Нова година започнаха да гледат уплашено, усещайки внезапно (и за тях необяснимо) пропадане на почвата под краката си.
Към Трифон Зарезан изпаднаха в паника, която към 8 март започна плавно да преминава към нескрит ужас.
С всяка своя следваща крачка паниката на корпулентните представители на модела #КОЙ разкрива още и още пространства на тяхното безобразничене, досега скривани от фасадата на политиката. Както при сриването на историческата сграда в Пловдив, вече виждаме отвътре отдавна изоставените на природните стихии помещения.
Че Бойко Борисов няма никаква представа защо съществуват институции и закони
– това го разбрахме още миналия път.
Човекът просто не може да проумее: Как така има институции и закони, след като мен са ме избрали, затова аз решавам и мен трябва да слушат? Но истинският размер на бездната от невежество, която запълва съзнанието му, започна да става видим едва напоследък.
Когато, извън всякакви закони и институции, Борисов "спря" големи обществени поръчки – тогава чак истински разбрахме до каква степен той си представя управлението на държавата като "разпределяне на порциите". Да речем, тук става дума за пари и порции, в някакъв вид винаги ще се разпределят. Но оня ден разбрахме, че той по същия начин си представя и правосъдието: две порции висши съдилища се контролират според него от ДСБ и едва една порция висш съд – от него. Възмущението му беше искрено: Как така аз имам по-малко порции? Нали аз съм началникът, надлежно избран?
Това, че ДСБ са почтени хора, а в същото време двамина почтени съдии управляват две висши съдилища – не превръща нито едните, нито другите в съзаклятници, камо ли в началници и подчинени. Това обаче нито Борисов, нито Цветанов, нито Цацаров (да не говорим за Пеевски) просто имат мисловния апарат да разберат. Съдят за останалите, като имат предвид те самите какво правят.
Логиката на Борисов – нещата да се решават не по закон, а според волята на властта – тия дни се разкри като държавна политика на всички нива. На дискусията за ски пистите на "Юлен" в Банско посланието на взвода присъстващи министри, депутати и кметове беше кристално ясно. Няма значение какви закони са нарушавани от "Юлен" в миналите години, дайте да продължим напред (т.е. без закони), за да имат хората в региона развитие...
След като законите им пречат, никак не е чудно, че когато стане дума за пари,
властимащите вече директно ги отмахват от пътя си.
За да оправдае срутването на историческата сграда в Пловдив, общинската власт представи на публиката фалшифициран документ, според който сградата не била паметник на културата. Примерът се оказа заразителен и в Харманли - същото. Докато общината твърдеше, че бутнатата сграда не е историческа, истинските специалисти извадиха документи, според които тя е – и то от същата година като пловдивската - 1977-ма.
За документна измама, напомням, в цивилизованите страни лежат в затворите. Както и за прикриването на незаконни обекти. Като например напълно незаконния лифт, водещ към Седемте рилски езера, ползван от оркоподобни тълпи, които след себе си оставят купища пластмасови бирени бутилки, скелети на варени пилета, найлонови пликчета, обелки от луканки и пр.
Не, това не са "къмпингуващи". Тези последните са онези, които бродят след орките, за да им събират боклуците. Както правят и по морските плажове, за които местните тартори твърдят, че те ги били чистили с общински средства. Миналата пролет проверих чистенето на къмпинг "Юг". Кметът беше натъпкал камарите боклуци, надлежно събрани от летуващите, между едни дюни – да не се виждат...
По повод "къмпингуващите", видяхме една нова тактика на властта – ползването на закони като бухалки срещу онези, които "много крякат". Крякате за диви плажове? Против сте приятелите на властта да изливат бетон по дюните? Ето ви законче, според което и вие, дето пречите на нашите приятели да леят бетон, няма да припарвате до тях.
В този смехотворен закон е заложено и друго. Напомням: пред себе си имаме зли, но затова пък крайно семпли хора. В тяхното мислене, след като изгонят "къмпингуващите", то няма кой да става свидетел на това как приятелите на властта леят бетон.
Няма – само в главите им. Има кой да свидетелства, включително вашият покорен слуга...
Властта, самата власт взривява всекидневно не само сгради, но самия законов ред.
А после се дивим, че всеки ден мутри пребиват по някого. Утре ще пребият и някой властимащ, например – вносителите на закона за забрана на "къмпингуването". Защо да не ги пребият – нали законов ред няма?
А междувременно, хванати в крепка другарска прегръдка, ГЕРБ и БСП заплашват да направят закон, според който групи граждани няма да могат да смущават спокойствието на парламента с петиции и искания...
Това, хора, е окончателният разпад. Нищо не е важно и нищо няма значение освен това властта и нейните приятели да плячкосват всичко наше. Всички го виждате със собствените си очи, усещате го по ударите върху собствените ви персони и семейства. И вече разбирате, че няма как да се спасите с приклякване, навеждане или намиране на покровител.
Дойде, отново, онзи момент, в който разбираме, че единственият начин да не станем курбан е съпротивата. Онзи, който се съпротивлява, няма да бъде изяден.
От това ги е страх, докато унищожават последните останки от законов ред. Разрушавайки реда, те се надяват да постигнат пълно господство – на принципа "Властта е наша, гората е наша, правим я каквото си поискаме". Но вътре в себе си всъщност знаят: няма да стане. Защото колкото повече безобразия вършат, на толкова по-голяма съпротива се натъкват.
Да живее, дето се вика, Републиката.
Евгений Дайнов, Dnevnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар