Голямото европейско предателство на християнската крепост се случва пред очите ни, но избягваме да гледаме към него.
Иначе, ако се загледаме, със сигурност ще го разпознаем, защото е по класически сюжет от класическите предания. Някои от Нашите носят ключа за крепостта на Чуждите, а заедно с него си носят и голяма празна торба. Ще им я напълнят с жълтици, те ще се пазарят за още малко, за още една-две шепи – все пак цял континент предават. Накрая вероятно ще свършат с една глава по-малко, а останалите ще трябва да обезсмъртят имената и мръсния им подвиг.
Имената им трябва да запомним, но не ни се занимава дори да ги проверяваме. И без това друго за тях не можем да направим, защото предателството отдавна не е престъпление, не е даже нарушение, а все повече е общоприета норма за политкоректно поведение. Но поне едни имена можем да оставим, колкото да не звучат абстрактно преданията за нашето мръсно мигрантско време.
Кои от Нашите продължават да произвеждат и безплатно да раздават на Чуждите мечти за по-добър живот. Кой ги подготвя какво да очакват, кой ги промива да очакват невъзможното, кой им разяснява толкова добре правата, че са по-начетени и от най-преяждащите със социални помощи.
Кой им е върховният бежански омбудсман, който ги развращава да искат всичко, защото им се полага по право. Кой ги дресира да бъдат непоносими нахалници и кой ги доразвращава нищо да не дават, защото това също им е гарантирано човешко право.
Кой разпространява слуховете за отворени и затворени маршрути – или тях може би ги ражда скуката на дългото пътуване, през което все за нещо трябва да се говори.
Кой вкарва в правия път вълната и през хилядите километри не й позволява да се отклони от маршрута – само вроденото шесто чувство за ориентация, само алчните каналджии, само каналджиите ли са алчни.
Кои работят за мигрантското разузнаване, което чудесно е запознато със слабите места по границите и насочва вълната към тях.
Кой е дежурният картограф, който всяка нощ актуализира картите на разградените държавни дворове.
Къде е печатницата, откъдето тези карти излизат в хилядни тиражи и се раздават безплатно на тълпата.
Кой плаща, за да е безплатно, откъде са тези пари и каква е крайната цел, заради която се харчат.
Кой издържа армията от неправителствени организации, адвокати и медии, която е авангардът на вълната и разчиства пътя й.
Кой пише затрогващите плакати и ги раздава на децата. Например кой им каза да надраскат „Съжаляваме за Брюксел” и ги прати да позират пред камерите. Може би дори децата могат да вържат две европейски думи накръст, може би имат усет за въздействаща пропаганда, може би знаят кои послания са особено фотогенични за европейските домакини.
Кой подстрекава населението в бежанските лагери да се бунтува. Или може би то по природа си е неблагодарно – не стига, че е на сигурно място, макар и кално, но си иска и топлата вода, за да измие калта.
Кой пази бунтовниците за по-добър живот – поне те да бъдат връщани на момента по родините си.
Кой пази същите бунтовници да не бъдат застреляни или поне малко бити при незаконно пресичане на границите – може би каналджиите, но може би онези, които предават ловеца на мигрантски глави Динко на прокуратурата.
Кой изобщо превърна армиите и полициите в безполезни посмешища с респект колкото на уличен помияр - достатъчно е да хвърлиш камък по него и ще си подвие опашката.
Кой им прибра оръжието, кой им натика ръцете в джобовете, кой им напълни гащите, че се страхуват да влязат в гетата.
И как става така, че същите тези безпомощни до искрено съжаление помияри се прераждат в безстрашни лъвове, когато трябва да разгонват хора, етикирани като тълпа от футболни хулигани. Имаше го в Германия, сега го има в Белгия.
Полициите им са жалки, когато трябва да опазят местните жени, полициите им са обучени да понасят кротко дъжда от камъни в „Моленбек”. Но изправете ги срещу набедените за хулигани и те ще им дадат да разберат. Ще извадят водните оръжия, ще ги намокрят и ще се опитат да измият собствения си срам – че всъщност отдавна не работят за Своите, че реално работят за Чуждите.
Че този континент отдавна трябваше да е започнал да гони чужди хора дори заради една усмивка накриво, дори заради липсата им на елементарно възпитание. Но вместо това се занимава да разгонва своите си хора, които искат само малко уважение в собствения си дом.
Предателите са пред очите ни. Някои са се маскирали като хуманитарни работници на неправителствения орден, но повечето дори не опитват да се крият. Знаят, че нищо не им се пише, защото либералното време им осигурява имунитет дори срещу големите предателства. И сега-засега, а може би и завинаги, нищо не може да им се направи, освен предателството да бъде описвано с трите имена. Поне това проверено знание дължим за протокола на историята.
И без това друго полезно и смислено няма да завещаем на следващите поколения – поне да знаят кой предаде ключа за крепостта и да го предават нататък.
Полициите са обучени да понасят кротко дъжда от камъни в „Моленбек”, но изправете ги срещу набедените за хулигани и те ще им дадат да разберат
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар