Не казвайте, че повече няма да се налага някой да умира заради нас.
Че светът така добре се е подредил и опасност не дебне отникъде. Че било някога каквото било – занапред светът е обречен на мир, а сегашните ни геополитически приятели ще са вечни и вечно могъщи.
Не си въобразявайте, че сами ще избираме кой ще умира заради нас, след като на самите нас няма да ни се мре с особено желание. Единственото, което зависи от нас, е да предадем смисъл на всяка смърт. А този смисъл започва от собственото ни достойнство.
Живеем във времена, в които войните стават нетърпимо лицемерни и все по-братоубийствени. В които верските, кръвните и историческите връзки не струва пет пари, а обичайната алчност зад всяка война даже не трябва да бъде прикривана и разкрасявана с велики лозунги. Мръсната логика на алчността е пред очите на всички, но на никого не вади очите.
Утре никой не знае колко още по-мръсно може да стане. И тогава - дори да сме живели по възможно най-достойния начин – вероятно пак няма да ни помогне много. Но ако сме били истински конюнктурни подлеци и неблагодарни кучи синове – със сигурност никой няма да си мръдне пръста за нас.
По-отчайващото обаче е, че самите ние няма да го направим, защото няма да намираме смисъл – достатъчно отвратени сме от себе си и от държавата си.
Ако през цялата година ни е трудно да пазим достойнство, да опитаме поне само на 3 март. Тогава държавата ни, последната, има рожден ден и ако не уважаваме този ден, значи не уважаваме живота, значи не ценим смъртта в името на същия живот.
А като не уважаваме живите и не почитаме мъртвите, какъв тогава ще е смисълът за хора като нас да се лее кръв – без значение чия е кръвта. Не казвайте, че е остаряло идеалистично и неприложимо наивистично, защото и в най-алчната война трябва да има малко идеализъм, иначе тя е предварително загубена.
Не казвайте, че повече на никого няма да се налага да умира заради нас. И ужасно се притеснявайте, че ако се наложи – няма да има кой да се запише доброволец. Защо да го прави, след като всяка негова капка кръв ще бъде изследвана от историческия микроскоп и всички проби ще се окажат негодни за елементарна човешка благодарност.
Защо да го прави, след като неговата война ще бъде преиначавана, а жертвите ще се броят нахалост.
Защо да го прави, след като тези, за които е направено, ще се държат като много прекарани. Ще придирят другите какво са спечелили, а няма да гледат себе си. Тяхното все ще им се струва малко, въпреки че преди него не са имали нищо. И на всичкото отгоре ще започнат да тъгуват за изгубеното нищо, ще се държат сякаш нищо не е било. Така ще учат децата си и те нищо няма да помнят.
Погледнете се отстрани и честно кажете дали сами се харесвате. Погледнете се от Изток, като използвате очилата за цинично-прагматично виждане – дори през тях ясно да се виждат единствено имперски интереси, тези интереси не съвпадат ли във времето с българските. И само това съвпадение да е – не предполага ли то повече уважение, а поведението на екзалтирана русофобия не предполага ли чисто човешка обида.
Защото и ние да бяхме на тяхно място, и всекиго друг на мястото на руснаците щеше да има моралното право на исторически претенции – тези синковци ние ги освободихме, а гледай ги как се държат днес. Държат се като исторически неблагодарници, а неблагодарността си опитват да скрият чрез създаването на нова история.
Погледнете се и честно кажете – ако бяхте руснаци, нямаше ли да мислите същото за българите.
Но ако този ракурс не ви харесва, погледнете се от Запад. Дали оттам не се вижда същото, но просто не е удобно да се говори на глас. Дали там не са смаяни от липсата на исторически задръжки и дали подобна липса сама по себе си може да мине за положително качество. Дали точно заради това качество и имиджа, който то ни създава, някой ще ни зауважава. Или би предпочел да не се занимава с кучи синове, които ще продадат майка си и баща си заедно с цялата родова памет.
Погледнете се и честно кажете – ако бяхте Западът, бихте ли харесали морала на някои българи.
Независимо какво ни говорят вчера или днес от Изток и Запад – достойнството отвсякъде изглежда по един начин. И колкото за Бог да прости – поне на 3 март можем да си го позволим. А през всички останали дни можем да си повтаряме – Бог да ги поживи украинците. Тия синковци се оказаха най-добрите кучи синове на модерното антируско време - напреднаха дотам, че чак се побратимиха с турците и заедно приказват мръсни думи за Русия. Независимо откъде погледнато – това харесва ли ви, честно.
Защото ние не сме кой знае колко по-различна гледка.
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар