Капанът е щракнал

Българската политика се превръща в някакъв мърляв, пълен с боклуци Паркинг, където може да се настани всеки
 
Предишната ми дописка беше за постепенното зреене на Плевнелиев – засега само по отношение на Трети март.
 
Добре, че този човек скоро ще поеме по пътя си – иначе осъзнаването му по отношение на останалите нелепости, които изговори по време на мандата си, ще е непоносимо за публиката.
 
Тя, разбира се, ще побърза да го забрави.
 
В бъдеще най-много да го споменават в някой анекдот, не особено забавен.
 
Но и това ще бъде мъчително за публиката.

***
Ирландска пастирка в миналия си живот – според собствените признания на „президента“, провинциален астролог, дребен бизнесмен, лагеруващ по германските паркинзи /думата е негова/ – докато навири гребена.
 
И сетне бе изритан към сцената.
 
За да покаже, че дори най-големите дървари измежду велможите от късния социализъм изглеждаха по-достолепно в сравнение с Паркингуващия.
 
Ето така българската политика се превръща в някакъв мърляв, пълен с боклуци Паркинг, където може да се настани всеки – и най-екзотичната фигура, довтасала неизвестно откъде.

***
В българските ни работи най-притеснителни са простите въпроси.
 
Например. Ако е нямало турско робство – тогава, какви са били Ботев и Левски?
 
Хашлаци, кокошкари, шпиони или какво?
 
Плевнелиевци не се сещат и за този въпрос.

***
Докато хора като Паркингуващия се лигавят с Историята, предстоят безнадеждни пазарлъци с Ердоган.
 
Докато газят с калните си цървули из Историята – и бежанските орди ще ни прегазят.
 
Един пришълец врещеше на македонската граница, че не се бил къпал от 16 дни.
 
Ердогановци не признават арменският геноцид – когато избиха милион и половин души, та ще се загрижат за хигиената на някакъв клетник.

***
Наблюдавайте внимателно, какви ги вършат и говорят нашите гарги.
 
Да ги оставим ония празнословци, дето се изхвърлят, че Турция щяла да се разпадне, глупаци безбожни. И това се чу по нашите телевизии.
 
Ами политическия ни дребосък?
 
Сега трябва да им зашият устите – да не говорят нищо. Нито думица.
 
Да не се бутат в пазарлъците на големите зелки от Брюксел – понеже вече няма кой да оправи кашата.
 
На път сме да се наврем в нова Междусъюзническа „война“.
 
Турция ни презира, както винаги досега.
 
С Гърция сме смразени, само дето не го знаем – същата Гърция, която Бойко плаши с ГДБОП.
 
За Македония да не говорим – нали пак Бойко посъветва техния премиер да си подаде оставката.
 
А пък Божидар Д. пророкуваше, че всеки момент Македония ще се разпадне – сякаш три дни бе пил вода само от лайняния целебен извор в Плиска.
 
Ами Румъния, която все иронизираме?

***
В капан сме – напълно готови да станем бежанския лагер, в който бавно и безславно да изчезнем.

***
Но дотогава ще се държим като хвалипръцковци, ще правим учения по границите с 200-300 войника – ах, колко сме неустрашими, кралимарковците на Европейския съюз, бабаитите на НАТО, и пр.
 
Нищо не чуват нашите управници.
 
Тия дни официално бе съобщено, че от началото на Нашествието Германия е приютила 1 милион и 300 хиляди души.
 
И сега хвалипръцковците да си отворят ушите: от тях 10 процента са в неизвестност.
 
Велика Германия е загубила следите на 130 хиляди души!
 
Не е известно, къде точно пребивават, какви ги вършат и пр.
 
Капанът е щракнал.

***
Да завършим оптимистично.
 
Докато пишех тази дописка, циганският депутат Илия Илиев, на когото му поискаха имунитета заради подозрения за някакви далавери, рече пред камерите: „Няма страшно – ако трябва, ще полежа в затвора, ще почета някои книги, аз обичам да чета!“
 
Това е едно кратко допълнение към позорната одисея на Нашите Дини.
 
Мечтаят за затвора, за да почетат.
 
Дали не трябва задължително най-напред да минават през въпросната читалня, преди да влязат в политиката?

 
Кеворк Кеворкян