„Опитват се да внушат на нас, демократите, че антикомунизмът е отживелица и вече не трябва да говорим за това".
Рекъл Божидар Лукарски. На възпоминанието на жертвите на комунизма в ловешкия концентрационен лагер. Божидар Лукарски. Демократ, председател на СДС, министър... и антикомунист.
СДС беше създаден като опозиция на БКП. В началото в него влязоха предимно леви партии и организации – Клубовете за гласност и демокрация, „Екогласност“, социалдемократите на д-р Петър Дертлиев, БЗНС „Никола Петков“, „Подкрепа“, Независимото дружество за правата на човека.
Всички тези хора имаха доста идеологически различия и една единствена спояваща платформа – долу комунизма, долу БКП.
Познавам лично и многократно съм говорил с всички досегашни лидери на СДС без сегашния – от д-р Желев до Мартин Димитров. Повечето от тях искрено вярваха, че комунизмът е най-голямото зло, случило се на България. В зависимост от степента на достоверност избирателят им се доверяваше.
Най-неубедителен от всички беше Иван Костов. Той е умен и разбираше, че антикомунизмът носи гласове, но не му идеше отвътре. И гледаше на тази нишка чисто инструментално.
Сегашният лидер на СДС е далеч от Костов. Той е далеч и от други хора и неща, но за сметка на това е твърде близо до други хора и неща. До Бойко Борисов например. И до други неща.
При Лукарски, при др. Москов и други като тях първото, което се вижда, е жестоката амбиция да са на власт. И когато заговорят за комунизъм и антикомунизъм, пак само това се вижда.
Те са като другарите от късния социализъм. Не вярват в нищо, което казват и правят. Вярват във властта и в парата. Но трябва да отчинят ритуала. Да застанат на трибунката, да си кажат репликата.
И тяхната не е лесна. В една тотално рекомунизирана България им се е паднала нишата да обгрижват антикомунистите. Щрака мозъчето и вика – дръж, Петьо, дръж, Божо, ти си затова в правителството. Иначе ще те изгонят.
И държат момчетата. Охо, и още как.
С тия хора – толкова.
Георги Даскалов, Ekipnews.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар