Да му намериш цаката

Все гледаме да изкярим нещо, независимо какво е. Важното е да е на аванта. Защото така е най-лесно...


Има един стар и много показателен виц, който описва ярко манталитета на хора от различни националности. 

Кой как отива на рожден ден: „Англичанинът - с достойнство, французинът – с торта, а българинът - с приятели“. 

Как се връщат от рождения ден: „Англичанинът - с достойнство, французинът - с домакинята, българинът - с остатъка от водката“. 

А кой какво си мислел: Англичанинът - „Успях ли да запазя достойнството си?“ Французинът: „Дъщерята май беше по-хубава“.
Българинът: „Жалко, тортата остана - можех да взема и нея“.

Та наистина все гледаме да изкярим нещо, независимо какво е. Важното е да е на аванта. Защото така е най-лесно. За българина това се превърна в национална черта. Жалко е, че с това станахме известни и навън, въпреки че имаме поводи за гордост и талантливи деца, които да прославят името на страната ни. Точно поради тази причина едва ли трябва да ни учудва фактът, че има проблем с общинските жилища у нас.  На всички ни е ясно колко е трудно да се сдобиеш с такова. Или поне е така по законния ред. 

Ситуацията е парадоксална. От една страна, социално слаби чакат с години, за да се сдобият с дом, а в същото време богаташи си наемат жилища и завличат общините с наеми и неплатени сметки. Остроумният българин ще му намери цаката на всичко - хем ще се уреди с евтино жилище, хем заминава на гурбет, пък и го дава под наем на други хора. Отново за да печели. Схемата явно е добре отработена, и то от години. 

Пределно ясно е, че трябва да има нови правила, чрез които да не се чака да мине период от време, за да се вземат съответните мерки към нарушителите. Защото от това губят самите общини, а все пак тези хора се водят социално слаби, поне на хартия. Това от своя страна усложнява ситуацията и е предпоставка за вършенето на далавери от някои тарикати. Знаем, че в такива жилища се настаняват само уж крайно нуждаещи се. Защо тогава чуваме за десетки случаи, в които хора въртят далавери от това?

Може на някои да им прозвучи странно, но в случая се сетих за една максима, която става все по-актуална в днешно време - че когато имаме силни региони, ще имаме и силна държава. За съжаление някои сънародници не изхождат от това правило. И когато ощетяват общините, ощетяват и всички нас като данъкоплатци. 

Какво ще стане, ако всеки един от нас не си плаща сметките за ток и вода? Нима трябва да извличаме полза от всичко, което ни се предоставя, и да се възползваме от всякакви социални придобивки само защото смятаме, че изходът ни е терминал 2.

Яна Йорданова, "Монитор"