Есен

Есен

27 март 2016 г.

Десет извода за търговията с медийно влияние

Медиите в България и особено тези в по-малките общини, продават съдържанието си с готовност и на безценица...

Анализ на "Дневник" показа, че в периода 2013 - 2015г. десет от големите общини в България са похарчили за т.нар. "медийни услуги" близо 2.6 млн. лв.

Обобщението на данните, получени по Закона за достъп до информация, няма претенция за изчерпателност, но ясно показва, че медии в България и особено тези в по-малките общини, продават съдържанието си с готовност и на безценица. 


Така те доброволно допускат върху редакционното си съдържание някаква форма на административен контрол, а аудиториите им да бъдат систематично подвеждани като под маската на информация им се предлагат платени от общините публикации.

Контурите на тази смущаващата тенденция дават повод за поне десет тревожни извода:

1. С пренебрежимо малки изключения, видът на справките, получени по Закона за достъп до информация, издава масова липса на култура в комуникацията между органите за местно самоуправление и гражданите.

2. Всяка община е разработила свое "ноу-хау" за превръщането на нормалните (и дори изисквани от закона) търговски отношения с медиите в корупционни практики.

3. Много от медиите, най-вече в малките общини, често са създавани от политически субекти, за да притискат опонентите си в местната власт.

4. Липсата на рекламен пазар извън столицата поставя регионалните медии в състояние на пълна зависимост от бюджетите на местната власт.

5. За медийния си комфорт местната власт често харчи без да сключва договори, на базата на заповеди или "други документи".

6. Под прикритието на формулировки като "съвместни проекти" или "копродуциране" с публични средства се издържат целите скромни екипи на местни медии и регионалните бюра на медии с национално покритие.

7. Любимите "централни" партньори на местната власт в страната са "Радио Фокус", "Дарик радио", "Вестникарска група България", "Стандарт" и БТА.

8. Голяма част от парите за купуване на политическо и институционално влияние, преди всичко в интернет, се плащат под формата на реклама от общински дружества, които нямат никаква нужда от нея. Администрациите на местната власт обаче не предоставят подобна информация.

9. В договорите между медиите и властта платените публикации най-често се маскират с формулировката "и други текстове".

10. Също както за централната, така и за местната власт, журналистическата етика и лоялността към аудиторията са абстрактни категории, които никога не влизат в сметките.

Няма коментари:

Публикуване на коментар