Зима

Зима
Пролет

16 април 2016 г.

Aнета Сотирова: Ако владееш храма на словото, винаги можеш да се скриеш в него

"Животът е отговорност, която трябва да си я носи всеки сам..."

- Г-жо Сотирова, когато ви поканиха за ролята на Фелина, как ви я представиха – като пристрастен към чашката бохем, или като търсач на силни усещания?
- Първо като актриса, която е била на върха, след което е имала няколко провалени брака. Последният й обаче  - с италиански режисьор, е бил сполучлив. Съдбата й ме заинтригува, защото аз откакто се помня, все съм омъжена, 43 години съм все с един мъж! А актьорът трябва да търси образи, различни от неговия натюрел, за да може да е интересен. Партньорството с Михаил Билалов, който играе мой син, и Лилия Маравиля като екранна снаха, е бонус. Аз ги познавам като изключителни артисти, много взискателни към себе си. Възхитена съм от диалога. Сценаристката Ваня Николова се оказа много талантлива. Тук се знае какво точно трябва да направи героят, концентрираш се и стреляш с думите!

- Колко литра чай или вода ви се е налагало да изпиете като заместител на водката и уискито в сериала?

- Много малко. Алкохолизмът на Фелина е само загатнат в първия сезон, когато тя отиде да се лекува. Тя е социално свободна душа, спортува, бохем е. Не е жертва в никакъв случай, но самотата винаги те приковава към някаква такава зависимост. Но знаете, за актьорите на тази възраст все по-рядко се пишат хубави роли, а и не е приятно и да виждаш вече застаряващото си лице. Затова го карам по-ведро и бодро. Красотата по-лесно продава, но аз умея да се забавлявам. Освен това екипът е изключителен, независимо от смените на хората. Това са 50 човека на терен  - как никога не съм чула спор, повишаване на тон, всички тичат като войници и си изпълняват задачите.

- Младите актьори търсят ли съветите ви за играта си?

- Да. Винаги като мине някой епизод или още докато строят осветлението си казваме, ако нещо ни притеснява, тъй като ние нямаме репетиции. Идваш с научен текст и никой не се сърди, ако деликатно си помогнем. И тук  възрастта не е фактор.

- Кое от отношението на Фелина към Дара прилагате й вие към своята внучка в реалния живот? Говорите ли открито за любовта, за недостатъците на мъжете?

- Аз мечтая да я виждам. Всяка баба мечтае да вижда тийнейджъра. Говорим си за всичко. Приятелки сме.

- Прекрасната ви дъщеря Белослава наскоро ви посвети песен. Как реагирахте, когато я чухте за пръв път? Това ли е най-личният жест на внимание, който тя е показвала към вас?

- Обади ми се нейната агентка и ми каза, че ми пуска линк с една песен. Когато я чух, се разплаках, защото ние сме свръхемоционални. Върна ме в детството, към моята остаряваща майчица, и много ме стопли. Колкото до жеста – не, това е някакъв вик на нейната душа, защото тя също е майка на човек, който се готви да отлети от гнездото. И сега разбираме колко сме си скъпоценни. Иначе всеки ден се чуваме с Белослава, но знаете как е – животът е отговорност, която трябва да си я носи всеки сам.

- Какви черти от своя характер откривате в нея?

- Писането например. Тя си пише сама текстовете на песните. Имаме еднакъв резонанс в словесната изява. Ако владееш храма на словото, винаги можеш да се скриеш там, за това аз съветвам винаги да се чете. Остана да има кой да ме чуе (б.а. смее се). Считам, че словото изключително обогатява, багрилата на думите да ги видиш и да ги пресъздадеш - това е голям празник! Страхувам се, че хората все по-двусрично общуват, или пък скрити зад тази латиница в телефоните.

- А афинитетът й към  кулинарията й откъде е?

- Това е наследствено от моя татко, той беше голям естет и умееше да подготвя прекрасно храната. Това е някаква матрица, да имаме вкус към храната. И даже ето сега, като ми звъннахте, аз готвех за неочаквани гости. Дръпнах от пазарчето в бързината лапад и някакви други зеленчуци. Ние много бързо приготвяме нещата, никога не се колебаем, защото имаме рефлекс към точната рецепта. Когато човек има вкус за храната, той има вкус за живота. Безкрайно много съжалявам всички хора, които правят диети. Просто е страшно! Организмът изисква точно това, което му е необходимо. Не можем всички да се превърнем в корица на модно списание. Нека бъдем естествени, в крайна сметка за всеки влак си има пътници.

- В началото на музикалната й кариера давали ли сте й някакви съвети за начина, по който да приема популярността, за работата й на артист?

- Никога, тя е изключително скромна. Като типичен представител на зодия Рак ако нещо я тревожи, се скрива, преживява си го вътрешно. Сега времето е толкова бързо и толкова бляскави неща се появяват като светулчици – светнат и изчезнат, че човек трябва да бъде верен на себе си.

- Едно от най-знаковите ви партньорства в театъра е с Тодор Колев. Какъв спомен пазите за него? Какъв беше той далеч от светлината на прожекторите?

- Това е една актьорска школа. Партньорът е най-голямото богатство, както е казал Станиславски. Просто при всяко подаване на реплика се знае защо се изговаря, а не просто да се каже съобразен с мизансцена. Извън светлината на прожекторите не се общуваше лесно с него, той си пазеше територията, не допускаше случайни срещи и контакти. Но с напредването на възрастта откривам, че това е характерно за всеки – желанието да си опази чистотата на общуване. В младостта можеш да се разпиляваш, но после всичко се подрежда.

- Освен човек на изкуството вие имахте и ресторант. Какво научихте за бизнессредата в България тогава – може ли човек да се развива, играейки по правилата, или не?

- Да, „Гара за двама” просъществува 12 години и се разбра, че не е възможно аз и моята приятелка Емилия Гергинова да продължим. И приключихме, но сега научавам, че отново е открила заведение със същото име. Поела си е по свой път, но тогава нашата комбинация бе любопитна. Създадохме едно такова пристанище за срещи. От цялото приключение иначе разбрах, че не ставам за бизнесдама. Защото съм много честна, а и нямам никакво отношение към търговската част. Каквото ми се представи като финансови резултати го приемам. Това е сериозен бизнес, а аз тогава активно се занимавах с професията си. Две дини под една мишница не успях да понеса.

- Успешен човек като вас изкушавал ли се е някога от мисълта да емигрира?

- Не. Ако от дете владеех така перфектно чужди езици и имах възможност да пътувам толкова често по света, може би щях да се замисля. Но пак от авантюристична гледна точка, защото ние, българите, сме изключително любопитно племе. Обичаме да откриваме нови места, но човек като има възможност да попътува разбира, че камъкът си тежи на мястото. Тук са ни корените, тук са костите на дедите ни, и ако си имал добро семейство, в което да отраснеш, тогава респектът към всичко това те кара още повече да обикнеш това парче земя, наречено България.  Обичам си страната. Вижте, на всеки 20 км ландшафтът се мени,  изключително красиво е!

- Кога за последно се сблъскахте със синдрома на байганьовщината?

-  На пътя, шофирайки. Ето, наскоро прибирайки се, на един от светофарите ме засече една девойка, те са някак по-агресивни като се движат с тия лъскави джипове, тя е млада шофьорка и явно не разбира, засича те и какво да кажеш, то те поглежда над очилата си с едно стаено презрение. Мисли си, че изведнъж като е яхнало нещо, за което не знае как се изкарват пари...

- Коя е най-солидната връзка за вас?

- Тази със семейството. Ако човек не намери половинката си, цял живот ще се чувства неудовлетворен и няма да има център. Винаги трябва да има една човешка ръка, която няма да го подведе. А професията  - тя е щастие, ако си случил с нея.


Визитка:

Анета Димитрова Сотирова е родена на 8 май 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстьо Мирски.

В периода 1974-1990 г е сред топимената в афиша на театър „София”, а в актива си има постановки като „Боряна”, „Три сестри”, „Носете си новите дрехи, момичета” и „Догодина по същото време”, в която си партнира с легендарния Тодор Колев.

Сотирова се превръща в любимка на публиката с участието си в златни БГ филми като „От нищо нещо”, „Двойникът”, „Лавина” и „Маневри на петия етаж”.

Носител е на „Аскеер” за главна женска роля за Зара в „Без кожа”. Харизматичната актриса е майка на певицата Белослава, която носи името на героинята й от филма „Сватбите на Йоан Асен II”.

Актуалното й екранно предизвикателство е да скочи в кожата на Фелина в сериала „Връзки”. Градската комедия върви всеки понеделник от 22 ч по Fox Life

 Анета Сотирова

 Интервю на Надежда Попова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар