Дилма Русеф – партизанката, оказала се на ръба на пропастта

Постът й на президент на Бразилия се държи вече на косъм

Дилма Русеф умее да се сражава. Още като млада партизанка марксистка смразява с поглед съдиите, назначени от военната диктатура. 

Четирийсет и пет години по-късно обаче непопулярната бразилска президентка се олюлява на ръба на позорен импийчмънт, пише Пиер Осей от Франс прес.

Постът й вече се държи на косъм: депутатите "превратаджии" отвориха в неделя със смазващо мнозинство пътя към импийчмънт в Сената, който може временно да й отнеме властта още през май.

Вярна на себе си, 68-годишната Русеф увери преди гласуването, че ще се бори "до последната минута от второто полувреме". Очаква я най-тежката, най-безнадеждна битка досега.

Родена в югоизточния град Бело Оризонте в семейството на имигрант българин и местна учителка, тя влиза в историята през 2011 г. като първата жена, избрана за президент на Бразилия.

"Дилма", както я наричат всички бразилци, е готова да плати всяка цена, само и само да не напусне сцената като втори свален от поста държавен глава след случая от 1992 г. с корумпирания и влязъл във фолклора Фернанду Колор ди Мелу.

"Няма никога да се предам!", повтаря лявата държавничка, затворена за три години и изтезавана по време на диктатурата, а днес обвинена, че е подправила бюджетните сметки на тънещата в криза Бразилия, за да прикрие мащаба на липсите и да бъде преизбрана през 2014 г.

Просто претекст - отвръща тя и твърди, че е жертва на опит за институционен "преврат" на десницата, мечтаеща за реванш.

Тройна криза

В началото на първия мандат популярността й достига 77 процента. Бразилците лека-полека оценяват здравата хватка на тази леко закръглена жена с накъдрени кичури над челото.

Слабоизвестна технократка, тя стига до върха на властта с усилията на своя наставник Луиз Инасио Лула да Силва - работник, стигнал до президентския пост, олицетворение на бразилското социално-икономическо чудо от 2000-те години.

От 2015 г. рейтингът на Русеф се срина до историческия минимум от 10 на сто. Над 60 процента от бразилците искат оттеглянето й. Тя става всяка сутрин точно в шест, за да прогони стреса с 50 минути каране на колело.

Какво я сполетя?

От преизбирането й през 2014 г. три урагана връхлитат президентката едновременно: политическа криза, рецесия в икономиката и корупционен скандал.

В бункер

Икономистката привлича вниманието на Лула с дарбите на взискателен, стриктен ръководител. Той я назначава за министър на мините и енергетиката, началник на президентския кабинет. После я прави свой приемник, щом първият избухнал корупционен скандал обезглавява неговата Партия на трудещите се.
Преди идването му на власт тя никога не е заемала изборни длъжности.

Слаба ораторка, авторитарна началничка, скастряща публично свои министри, тя не крие върховното си презрение към парламента, в който се налага да работи с разнородна, днес разпаднала се вече коалиция - изолира се в президентския офис като в бункер.

Скъсва и връзките със стожера на коалицията - партията Бразилско демократично движение на своя вицепрезидент Мишел Темер, комуто е втръснало да се примирява с "декоративната" роля, отреждана му от 2010 г. Днес той цели да седне в креслото й.

Антициклична политика

Русеф е икономист по специалност. Но щом бразилската икономика опасно се забавя в средата на първия й мандат, тя се впуска твърде амбициозно в скъпоструваща антициклична политика. Дефицит, дълг, инфлация - всичко това излиза от релсите още преди злощастния срив в цените на суровините.

В кампанията си през 2014 г. Русеф уверява с все сила, че "всичко е под контрол". Преизбрана, тя незабавно назначава за министър на финансите банкера Жоаким Леви, ортодоксален икономист, за да ореже драстично държавните разходи, с което отблъсква левия си електорат.

Ес О Ес, Лула

Никой никога не поставя под съмнение личната й почтеност, нещо забележително в бразилската политика. И "правосъдието никога не е разследвало толкова свободно корупционни афери", с право настоява тя.

Скандалът "Петробраз" обаче жестоко опетнява партията й, та даже и Лула. "Тя бе в течение на всичко и пряко спечели от цялата работа, за да финансира кампаниите си", посочи я с пръст сенаторът Делсидиу ду Амарал, обвиняем по случая.

Русеф неизменно отрича категорично, при все че по времето на Лула е министър на мините и енергетиката и оглавява борда на "Петробраз".

Озовала се в безизходица, през март Русеф решава да викне Лула на помощ. Ако тя по чудо избегне импийчмънт и ако правосъдието накрая упълномощи Лула да управлява заедно с нея като един вид премиер, Дилма ще излезе с чест от ситуацията.