"Помощта може да бъде отпусната незабавно."
Вероятно това е най-харесваното изречение в официалното съобщение на Европейската комисия, която наскоро обяви допълнителен пакет от специални мерки в подкрепа на фермерите. Тези мерки се добавят към представения в началото на септември 2015 г. пакет за подкрепа в размер на 500 млн. евро. Сега на страните членки се дава разрешение да отпуснат допълнително временна държавна помощ (de minimis) до 15 хил. евро на фермер на година, при това незабавно и без да има таван на националните бюджети.
Освен това Европейският съюз подкрепи съкращаването на млечното производство като временна мярка срещу ниските цени в сектора. Това обаче може да стане само на основата на доброволно споразумение между организации на производители, междубраншови структури и кооперативи.
Надолу, надолу
Изкупните цени на суровото мляко тръгнаха стремглаво надолу след отпадането на млечните квоти през пролетта на 2015. Увеличeното предлагане е в световен мащаб и не се дължи само на премахването на квотите, твърди анализ на Европейската комисия. Данни сочат, че между 2007 и 2015 г. производството на мляко в ЕС е нараснало с 10%, или с 15 млн. тона. За същия период скокът в Нова Зеландия е с 36%, или над 5.5 млн. тона, а в САЩ – с 12%, или с над 10 млн. тона.
Международната пазарна конюнктура - ембаргото за внос на някои храни (сред които и млечните) в Русия, и намаленото търсене на големи пазари, като Китай например, също оказват натиск върху цените. Въпреки понижените цени според данните на европейската Агенция за наблюдение на пазара на мляко през миналата година производството на сурово мляко в ЕС се е увеличило с 2%.
Според министъра на земеделието и храните Десислава Танева едно от възможните решения на проблема с дисбаланса е търсенето на нови пазари в трети страни. "Необходимо е да се помисли и за отпадане на руското ембарго", смята още Танева. Според нея трябва да има и послание към фермерите за доброволно ограничаване на обемите на производство. Министърът смята, че стопаните могат да преустроят дейността си по начин, който би им носил доход, като той трябва да бъде с европейски средства, а не от бюджета на ЕС, предвиден за кризи.
Проверки след заплаха за национален протест
Животновъдите в страната многократно алармираха, че литър сурово краве мляко се изкупува на цени под себестойността за производството му. Според различни информации в някои региони на страната спадът е с 35%, в други дори с 50%. Затова фермерите настояват за спешни мерки и проверка на мандрите за суровините, с които работят. Според млекопроизводителите влаганите суровини в млечните продукти са "всичко друго, но не и мляко". Те изразиха и съмнения за картел в млекопреработващия бранш.
От Националната овцевъдна организация и Асоциацията на земеделските производители в България заявиха, че в страната има "диктат на мандрите в изкупните цени на млякото". Заради непрекъснато сриващите се цени млекопроизводителят Михаил Тачев от "Ленд о лейк" дори официално обяви чрез фейсбук страницата си, че "търси социални домове и болници, на които да подари млякото си, вместо да го продава на унизително ниски цени на мандрите".
Появиха се и съмнения за качеството на внасяната в страната суровина. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, твърди, че "никой не контролира млякото, което влиза в България от страни в ЕС", и че "Агенцията по храните разчита на документите от европейските служби".
"Убедили сме се обаче, че европейският контрол не е най-добрият и не е най-прозрачният", заключава Зоров.
В началото на март започнаха масовите проверки на мандри в цялата страна, които са средно по около 5-6 във всяка административна област. Мярката идва, след като млекопроизводители заплашиха с национален протест. Инспекторите проверяват всички финансови документи, с които мандрите купуват суровини, продават продукция, внасят сурово мляко, плащат ДДС. Предвиждат се и внезапни финансови проверки, за да се предотврати евентуално укриване на данъци. От Агенцията по храните съобщиха, че досега са установени пропуски в някои предприятия, но по мнение на министър Десислава Танева това няма да доведе до промени в пазарните нива на цените на суровото мляко.
Без промяна в срока
Ниските изкупни цени на млякото са само част от проблемите в сектора. На 31 декември 2015 г. изтeче срокът, след който всички български кравеферми трябва да произвеждат сурово мляко, отговарящо на европейските хигиенни норми. Ново удължаване на гратисния период няма да има, тъй като той вече беше удължаван два пъти.
Земеделското министерство е систематизирало фермите в три категории - в първата са тези, които работят според правилата на ЕС, във втората са стопанствата, които са на крачка да изпълнят изискванията, а в третата са производители с по няколко животни, чието мляко е далеч от хигиенните евронорми.
В първата група са около 3646 стопанства, във втората – 350, а в третата (застрашените) - около 33 000. Според Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите, фермите, които не изпълнят евростандартите, няма да бъдат закрити, но мандрите ще преустановят да изкупуват продукцията им. Земеделските стопани ще могат да гледат животните за месо или да консумират сами млякото.
"Всеки животновъд или мандра, които искат да произвеждат за пазара, няма да затворят врати, защото се работи по ефективен план за контрол върху млечния сектор, одобрен от Европейската комисия", потвърди министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Планът включва актуализиране на законови и административни мерки, разработване на стратегия за лабораторен анализ на резултатите от изпитването на млечните проби, промяна на настоящата система за вземане на проби за сурово мляко с цел да се направи прозрачен процесът, както и повторна обстойна проверка на фермите, за да се гарантира, че млечните продукти, които се пускат на пазара на ЕС, отговарят на европейските изисквания.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар