Днес е годишнина от убийството на украинския писател и журналист Олес Бузина – четири изстрела в гърба, заподозрените изпълнители са пуснати на свобода, националисти, герои от “революцията на достойнството”. Олес Бузина беше убит, защото казваше истината за разрухата след майдана, защото не беше русофоб нито украинофоб (“аз имам два родни езика – руският и украинският, и двата са ми еднакво скъпи”), защото в момента властта на Киев е именно украинофобска – олигархия с галицийски реваншистки идеологически сегмент, за сметка на мизерстващите украинци заедно с всички народи в многонационална Украйна, сред които и българи.
Липсата на свобода на словото, политическите затворници, сред които журналисти, общественици, православни свещеници, са част от майданизацията в Украйна.
На 2 май ще има и друга годишнина – от Одеса, изгарянето на одеситите, мирно протестиращи против майдана, в Дома на профсъюзите, показна екзекуция на националисти и неонацисти, невъзпрепятствана от полицията, впрочем няма резултати от следствието, няма виновни, няма наказани, а на площад “Куликово поле” майдански нацисти свикват периодично митинги с лозунга: “тук спряхме руската пролет” – и това е политкоректната реч в майданска Украйна, насилието над инакомислещия е издигнато в култ.
Майданизацията не се ограничава с границите на Киев и поразява Европа: в Германия с благословията на Ангела Меркел ще бъде осъден немският журналист Ян Бьомерман за сатирично видео с Ердоган (новата свещена крава на ЕС), наказанието за свободата на смеха е от 3 месеца до 5 години затвор. Впрочем самият Ердоган е известен с преследването на турски журналисти, но Европа не само че не се възмущава официално, но дори и с целия си рояк правозащитни организации, напротив, следва го, майданизира се.
Майданизира се и България, постепенно, в нашенски ленив стил, бавноподвижен, но неотклонен от линията на партията, пардон, от директивите на Брюксел. Първо забраниха предаването на Петър Волгин “Деконструкция” за антимейнстриймовско мнение, тук често се произнася едно перфидно обвинение, когато не си политкоректен, сиреч не тачиш евроатлантическата идеология: “ама вие сте много политизирани, уронвате престижа, не мога да ви позная” и т.н. Впрочем BiT публикува само на сайта си предаване с участието на Петър Волгин, но не го пусна в ефир с обяснението “технически причини”, което е срамежлива цензура. Опитът за цензуриране на каритатуристите Христо Комарницки и Чавдар Николов успя частично, далеч не като в Германия, което обаче не гарантира следването на тази тeнденция на забрана на смеха, когато е над евроатлантическата непогрешимост.
Ако има европейска политкоректна солидарност, то тя е за шарлитата, за правото да се гавриш с пострадали от атентати в Москва (имаше шарли карикатури за загиналите московчани в метрото) или със символи на християнството, исляма, юдаизма, религиозното съзнание е обект на комиксна пошлост. Засегне ли се обаче евроатлантическият култ, следва остракизъм, упреци в “език на омразата” срещу “правата на човека”. Навремето в соца се шегувахме по повод “всичко в името на човека” с въпроса “на кой именно човек?”, отговорът беше тато и тоталитарна компания (сега същата е евродемократична, но не по-малко тоталитарна като мислене).
Ако зададем въпроса на евроатлантическите жреци, пардон, еврократи: “правата на кой човек защитавате?”, на този без пол, без родина (какво ретроградно традиционно мислене на фона на постмодерния глобалист, новото издание на “безродния космополит”), без национално съзнание (каква провинциалност пред просторите на евроатлантическия универсализъм, заместил интернационализма на комунистическата идеология), без вяра (вярващият е свободен, но не е толерантен, защото умее да различава доброто и злото, не отрича греха, което не отговаря на евроатлантичеката идеология на щастието без грехове, или по-скоро с тях, но като “културни особености на правото да си различен”).
А правата на кои български граждани защитава БХК? На т.нар. бежанци, които нарушават закона и нелегално преминават границата, демонстративно и безнаказано?
Общество, в което законите не са за всички, не е демократично, може да е европейско само по география и евроатлантическо по идеология – тоталитарно комюнити, карикатура на СССР, без право на смях, а позволената усмивка е политкоректната гримаса на успешен глобалист с позитивния страх да не говори по съвест.
Доц. Дарина Григорова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар