Свинското покачва холестерола, увеличава риска от инфаркт, инсулт и подагра, а също така съдържа неправилните мазнини и белтъчини.
Въобще – свинското може да убие вас и околните около вас. То е толкова смъртоносно, че дори и съвсееем малко парченце от него, буквално опашчица някаква, може да ви докара големи неприятности. Даже не е нужно да я ядете тая опашчица, за да изядете голям...
Може само да я нарисуваш, а може даже и само да я изтриеш – все ще си на пангара. А още по-лошо е ей така, априори, да те забъркат с нея. Абе да те сложат в едно изречение или в една рисунка със свински опашки, си е по-лошо, отколкото да те сложат в панамския списък с офшорките.
Същото е положението и със сатирата. Сериозно е положението, при това в международен план. Знаете, че от известно време е модерно за лош виц да те гръмнат, а ако няма кой да те гръмне буквално, все някой ще те отгърми косвено. Когато заради виц те гръмнат, как ехото загхъхва – по три дни ечи и много зайци падат. Това при по-дребната артилерия. При тежката – примерно в Турция или Германия, гюлетата се търкалят дълго, но щетите са за цяла Европа.
Не знам дали чухте, но в Германия една телевизия изтри от архива си сатиричното предаване на свой комик. Една обществена телевизия. В Германия, да. Човекът направи един лош виц с Ердоган и Анкара извади оръдията. Значи, ако за всеки неуспял виц по нашата обществена телевизия Турция се обиждаше, още да сме си под присъствието им, да ви кажа...
Но какво е прегрешението на колегата? Опита се човекът да обясни на Ердоган по телевизията какво означава сатира и какво - обида, и къде минава тънката граница. Е, неговата малко дебелашка се получи, ама искаше да е сигурен.
Той, Ердоган, е много тънкообиден. Според мен е почти най-тънкообидният в Европа, бих казала даже, че е най-тънкообидният, за да не го обидя с това второ място, ама то в такава ситуация човек не знае кого по-първо да не обиди. Та значи турският президент е на второ място по обидчивост - няма-няма, па някой го обиди. Я журналисти, я правозащитници, гражданите също редовно го обиждат, кюрдите и те, руснаците, американците, сирийците и иранците, абе... Ама най-боли, като те обиждат германците.
Първо му се пробва един германски комик с песничка. В нея споменаваше нещо за потиснати кюрди и неспазване на граждански права и Ердоган така се обиди, че поиска песничката да бъде заличена.
После друг германски сатирик, който явно си бе взел бележка и не посмя да пее повече на президента, му написа стихотворение. Учебно. С него искаше да му обясни кога едно творение е виц и кога е обида. Пусна песничката и каза - ето, това е виц, а после изрецитира едно стихотворение и каза: а това си е чиста обида. В стихчетата става дума за бити с палки млади жени, за секс с козички, за нетрадиционни сексуални практики и твърде голяма любов към ближните мъже...
Ердоган не схвана поуката. С което не искам да го обиждам, че не е схватлив, ама...
Факт е, че президентът поиска Меркел да осъди този неталантлив комик. Жената сега е в моята ситуация – и тя не знае кого по-първо да не обиди: президента ли, журналиста ли.... Сериозно е положението със сатирата.
Разказвам всичко това заради ситуацията със свинските опашки у нас. Нарисувал един карикатурист свински опашки и айде, обидените повече от обиждащите. Затова аз по германския почин също ще дам акъл, ама понеже не съм немска журналистка, а българска, няма да обяснявам на властимащите какво е добра и какво лоша сатира, а ще подскажа на колегите какво е добра и какво по-добра статия.
За свинското уточнихме още в началото, смятам, поуката е взета. И въобще тези непрекъснати заемки от прасетата, свинете и свинските опашки са изключително неталантливи, непатриотични, нехристиянски и обидни. Че други животни в България нямаме ли си? Тоя лъв на герба ни само за парлама ли е? Не може ли лъвът да ви осени поетически, та все в прасетата ровите?
Изкуството е тук, за да ни вдъхновява и да ни прави по-красиви.
И по-слаби.
А не обратното.
Красив ум в красив мускул, още древните гръцки творци са го казали. Нарисувайте значи един лъв с красиви мускули, напишете едно красиво стихотворение: “О, музо...” Или “Две очи...” Или “Я помню чудное мгновение...” Подсказвам само, може и още по-хубаво да напишете.
И не се ограничавайте само с рисунки и стихчета, да не сме в първи клас. Изтанцувайте нещо в чест на управляващите. Аз едно време участвах в едни композиции с флагчета. На жълтите павета ни опваха по 1 и 9 май десетина централни училища и със знаменца рисувахме красиви фигури и позитивни послания. Като “Вечна дружба!” и “Да живее БКП”. Не знам колко карикатуристи сте останали в България, ама поне за едно “Да живей” ще се съберете. Пък кой точно да живей, те да си се разбират помежду си. Вас да не ви пипат. Че положението със сатирата е много сериозно, ама без сатира ще стане направо за плач.
Айде, оставям ви да репетирате и не забравяйте – знаменцата, ако ще са от опашки, да не са по-малко от лъвски опашки! Да живей!
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар