Питали Сънчо как я кара, а той се оплакал, че откакто има пико и амфетамини, не можел да приспива децата.
Те все седели във фейсбук, където било модерно „да си гръмнал“ (дрогиран), правели си селфита на странни места, снимали си краката, манджите, ноктите. И Сънчо останал без работа.
Странно стечение на обстоятелствата. При положение, че всички го играем будни, а сме толкова заспали. Заспали сме в онова пространство, което е толкова различно от реалното. Там, където броят на лайковете определя кой си и какъв си. Там, където ако снимката ти не се харесва, ти ще се депресираш, че си грозен.
Пространството, където ако не споделиш, че си обвързан, все едно изобщо не си. Но много от нас живеем именно в това пространство. Поредният трагичен случай е доказателство за това. Вчера младеж загина, защото се качил на билборд да прави гимнастически упражнения, докато групичка го гледала отдолу.
Излиза, че реалното явно никак не ни допада и заради това предпочитаме пространството в социалните мрежи. В него няма фотошоп и ефекти, които да ни направят по-привлекателни. В него комплексите ни се виждат. А ние ги имаме в изобилие. Носът ни е крив, краката ни са къси, циците са ни малки. В социалните мрежи сме тези, които не можем да бъдем в реалния живот.
Попаднах на тема в популярен форум за майки. И там една женица пита – „Мамита, здравейте, как да разбия профила на 6-годишната ми дъщеря? Подозирам, че нещо се случва с нея“. Айде, мамка му и майката. Какъв родител си, ако не можеш да разговаряш с детето си очи в очи, а трябва да му проследиш кореспонденцията. Ето това е страшното.
Виртуалното стана по-реално от реалното. И всички искат да направят впечатление в онзи имагинерен свят и рискуват в реалния. Правят си опасни селфита. И за какво? За да натрупат лайкове. Да, но както често се случва с лайковете идват и жалейките по профилните снимки на приятелите ти. И колкото и да ни се ще да сме позитивни и да дадем съвет от сорта „не правете така“, няма как да ни се получи. Ще ставаме свидетели на още ловци на лайкове, който ги очаква близка среща със св. Петър.
Следващият, моля. А те ще са много. Ще стават все повече, докато реалният свят не стане по-привлекателен от онзи другия. Където можеш да си този, който иска, а не този, които ти се налага. Борбата там е по-лесна. Пускането на една снимка те прави готин. Там не се броят постиженията. Там се броят лайковете.
А колкото повече лайка имаш, толкова повече си постигнал. Понякога с гола снимка, понякога само със загатнато зърно, понякога надупена във фитнеса, понякога седнала в скъпа кола (важно е да се вижда коженият салон и марката на автомобила на облегалката на седалката). Италианските са с предимство.
Наскоро учени категорично заявиха, че селфито е признак за психически отклонения. Какво следва от това ли? Ами следва, че повечето хора сред нас са си чисто луди. Чисто комплексирани. Чисти самоубийци.
Жертват се, за да бъдат харесвани, да скрият комплексите си и да се направят на нещо по-различно от нормалните хора.
Боян Димитров, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар