Споделени страхове

Билетчето от Шумен до Варна може да излезе 3 лева, вместо 7 за рейс, ако разцъкате компютъра и намерите подходящо предложение за споделен транспорт. 

 
Колетчето от Атина до Русе също ще дойде на половин цена, че и още по-евтино, ако ви го докарат с микробус от врата до врата. Евтините изкушения в транспорта и спедицията са като в промоциите на супермаркетите - евтино, по-евтино, най-евтино - чак не знаете какво да изберете. Друг е въпросът, че не знаете и какво купувате.

70 процента (точността е за убедителност, иначе на око - около една трета) от предлагащите седалка в личния си автомобил във фейсбук са готини млади хора във възрастовия диапазано 19-30 години, половината вероятно не са прехвърлили 25.

Социалната мрежа дава информация за братя и сестри, бракове, разводи, но засега липсва графа за шофьорска книжка и умения зад волана. Гледам обаче профила на едно Цеци, което вози по линията Троян - София и обратно. Първата снимка, която се набива на очи, е едно селфи от зад волана, а на главата й кацнала някаква приятелка от задната седалка. Жени за възраст не се питат - ама на колко да е това Цеци, колко да му е и опитът като шофьор? Много често след някоя трагична катастрофа единственото, което остава на опечалените, е едно безгрижно усмихнато селфи.

В битността си на потребители на услуги - транспортни, търговски и прочие, сме маниаци да вгорчаваме живота на доставчиците на услугите - я климатикът не работел, я прозорецът не се отварял. 

В случая с "немонополистите", споделящите услуги сме обратното - свръхдоверчиви, та чак наивни. Не искам да ви вкарвам в главите страховете на майките ви, но замисляте ли се освен за шофьорската квалификация на непознатия водач от мрежата още за емоционалното и здравословното му състояние, в колко си е легнал снощи, кога е оставил последното за вечерта малко.

Покрай скандалите в ДАИ може и да се е създало впечатлението, че институцията е създадена за покупко-продажба на свидетелства за управление на МПС и за събиране на рушвети от нередовни превозвачи, но да не оглупяваме чак толкова от новините. Държавата, хубава-лоша, е създала механизми за контрол не заради търговско-рушветските екстри на чиновниците, а за да гарантира нашата сигурност. Да знаем, че рейсаджията Иван, преди да се качи в автобуса, първо е духнал в дрегера на диспечера, а механикът му е прегледал машината.

С лошите хранителни продукти опасностите дебнат тромаво, някак си лениво. Имало било канцерогенни съставки - докато задействат, докато се развие болестта - няма да знаем даже от сирене ли ни е дошло, или от безалкохолна напитка. Със спорните практики в транспорта ефектът от лошия избор може да ни изненада връхлитащо всеки момент на кръстовище или остър завой. И да се окаже, че животът ни е в ръцете на напълно случаен човек. 

Такива са ни споделените страхове по повод на споделените пътувания. Умната!

 

Красимир Крумов, "Монитор"