Ахтунг, ахтунг – Хитлер настъпва в Европа и превзема нови държави. Помнете, опомнете се и го спрете, докато не е станало късно.
Все същият втръснал боен вик, който дежурните антифашисти разнасят след всяка изборна победа на кандидати, които по тяхната квалификация са популисти. И който вече толкова се преексплоатира, че не плаши никого. Единствено може да мобилизира шепата платени либерали и шепата на полезните идиоти. Някога, особено идиотите, си бяха сериозна маса, но вече са останали точно две шепи, и то не на кръст, а на полумесец. Останалите се разбягаха при Хитлер и гласуват за него.
Последно Хитлер е привидян зад ъгъла на Австрия. Последно австрийците класираха на първо място човек, обещаващ им страната да не се ислямизира. А на Норберт Хофер, естествено, Двете шепи веднага му лепнаха етикета „популист”.
Представяте ли си, Австрия може да си избере за президент популист, че и ислямофоб, че и расист, че и ксенофоб. Боже, колко лошо само, по-лошо от това чак няма накъде.
А какъв предлагате да избере Австрия – някой, който разправя наляво и надясно, че мигрантите са добре дошли в страната му. Който обещава на електората, че ще харчи данъците за бежански лагери и социални помощи за Клетите. И на когото му е абсолютно все тая катедралите или джамиите ще бъдат повече.
Кандидат с такива послания вече е предварително осъден на жалка смърт не само в Австрия, но и в цяла Европа. А най-хубавото е, че вече не може да се мълчи по тези теми в нито една кампания. Трябва да имаш ясна позиция и не става да се правиш, че мигрантската заплаха не съществува и не засяга страната ти. Не става да си заключиш устата по болната тема и да посветиш кампанията изцяло на справянето с безработицата или на друг любим проблем от златните годините на доброто европейско време.
Трябва да се говори, та чак да се дрънка за бежанците. И, разбира се, не е задължително за тях да се говори само с лошо.
Може да се говори, че те са божи дар, макар и от друг бог. Могат да бъдат сравнявани с манна небесна за европейската икономика, за която най-хубавото тепърва предстои. И ако на някого му мислим само провала, непременно ще го посъветваме да ги разправя такива. Ще му дадем съвет да обере до шушка репертоара на Меркел и ще му спестим, че после ще поиска да се гръмне, защото провалът няма да бъде обикновен.
Антифашистите осъзнават, че промигрантските послания са съвършено обречени да получат по-широко одобрение освен на Двете шепи. Затова и се опитват да забранят контрапосланията. Няма да говорим позитивно за Клетите, за да не ни помисли електоратът за пълни откачалки. Но и никой няма да говори лошо, защото ще вземе да спечели.
Ако може, най-добре е да се правим, че ги няма и че последните години нищо особено не се е случило. Ако може, да продължим да си живеем все така добре както преди – самодоволни, благоденстващи и арогантни заради консуматорското си величие. Ако може, но вече не може.
Довчера беше немислимо синовете и дъщерите на Хитлер да превземат Европа, казват антифашистите. Напълно вярно е, но довчера милиони други неща бяха немислими.
Днес обаче доброто старо либерално време е свършен факт, който просто трябва да се приеме. И полека-лека да започне да се свиква, че европейските избори вече ще се печелят от клонингите на Хитлер. Ако въобще либералният пролетариат и поддържащите го идиоти влагат нещо умно и рационално в сравненията с Хитлер. Или просто го правят по стар навик от времена, когато всичко беше толкова наред, че се страхувахме единствено от миналото.
Дойдоха обаче времена, когато бъдещето създава много по-големи тревоги. И ако да произнасяш на глас тези тревоги, автоматично те прави популист, то какъв тогава те прави премълчаването им - антипопулист или разсеян глупак.
Какъв те прави тяхното отричане и успокояването, че нищо страшно няма да се поомешат малко народите – и за икономиката няма лошо, и за демографията и генофонда. Прави ли те това антифашист и Антихитлер, или те прави нелеп, колкото нелепа може да е само Меркел.
Тя е съвършеният Антихитлер, на когото обаче не му остава никакъв живот. Кой би заложил и половин евро, че нейният модел го чака Ренесанс, а не упадък. За сметка на това много биха дали и последните си пари, че Антихитлер го очаква същата саморазправа от Историята, каквато заслужи и Хитлер.
Ахтунг, ахтунг – новата Хитлерова младеж настъпва в Европа и се придвижва бързо. А причината е, че има средносрочна визия за очевидния проблем. Докато антифашистите нямат дори такава, те въобще нямат визия за бъдещето. Ако ги слушате, трябва да приемете всички Клети, да приемате всичко от тях и с годините всичко ще се нареди от само себе си. Това обаче не е план, а шибана заупокойна молитва.
Но какво да очаквате от хора, които смятат, че най-голямата заплаха за континента е коренното население, понеже дава власт на популисти.
Австрийците класираха на първо място човек, обещаващ им страната да не се ислямизира
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар