Във времето, когато днешните демократи преподаваха марксизъм и научен комунизъм, тя беше в Русенския комитет.
Когато сегашните борци за демокрация членуваха в БКП, тя беше изключена от партията.
Не успяха да я спрат Чудомир Александров, Димитър Стоянов, Георги Йорданов, а тогава Политбюро на ЦК на БКП можеше да спира всичко. Как си представят, че ще я спрат днес?
Нейните политически убеждения не са мои, но нейните граждански позиции са споделени не само от мен. Тя се е изправяла срещу режима, когато почти всички ходеха наведени. Особено тези, които днес се мъчат да пренапишат жалките си биографии. Тъжно е да гледаш как крепителите на комунизма тогава, днес се борят с него. И във великата си, героична битка с умряло куче, нападнаха Нешка Робева. Тя има 300 медала, тези имат куфарчетата с червени пари на бащите си. Тя е издигала трикольора, тези издигат вили.
Когато ме нападна, в първата гнусна и жълта кампания, ЦК на БКП в Работническо дело, в клиповете на БНТ за предизборната кампания през1990-та, Нешка излезе и ме защити. Беше комунист, беше от БСП, беше човек, който не понася лъжите и клеветите. Не си спомням да съм видял тези герои на демокрацията днес, тогава да гъкнат дори. Защото наистина се искаше доблест и кураж да го направиш, не само кинти по проекти. Проекти имаше в проектантските дружества, останалите бяхме на улицата и площадите. А текущите герои на властта – в първични партийни организации, подписваха декларации срещу нас, враговете на народа.
Аз излязох от затвора, Нешка излезе от парламента, но си говорехме. Тези седяха вкъщи.
Има снимки, има протоколи от заседанията на властта тогава, има справки на ДС с имената ни, за тези имаше служби и почивни станции на ЦК.
Но когато цял живот си лизал задници, почваш наистина да вярваш, че естественият цвят на червилото за пресконференции е кафяв.
Нешка Робева
Емил Кошлуков
Няма коментари:
Публикуване на коментар