Историята с абитуриента Кристиян, оставен от своите съученици да отиде с метро на бала си, взриви Фейсбук със същата сила, с която го направиха в последните дни Христо Стоичков, Поли Генова и Кубрат Пулев.
Основните мотиви, за разлика от случаите с Ицо, Поли и Кобрата, когато се възвеличаваше българщината, бяха критика към "безсърдечните" съученици и съжаление към изоставеното момче.
Последва заклеймяване на цялото съвременно поколение по начин, който ми напомни за мисълта на Салвадор Дали, че "най-големият недостатък на съвременната младеж се състои в това, че вече не принадлежим към нея". И съдим едни 18-годишни деца, сякаш никога не сме били и ние деца.
Сега конкретно за случая - не е страшно да отидеш с метро на бала си, както не е страшно да ходиш всеки ден на работа с метро. Дори не е страшно и да не те качат съучениците ти. Защо ли? Просто защото откакто свят светува обществото винаги и навсякъде е изолирало някого.
Особено силно това важи за децата - те може и да са жестоки, спомнете си Уилям Голдинг и "Повелителят на мухите". А абитуриентите са си деца, не трябва да ги съдим като възрастни.
Защото именно абитуриенският бал реално се пада повратният ден, в който от деца се превръщат във възрастни.
Сега, замислете се и ми кажете, кое дете от целия клас е пораснало най-много за тези няколко часа покрай бала и реално "нещастното" момче не е ли получило един летящ старт за истинския живот, в който луксозните тоалети и скъпите и лъскави лимузини са устойчиви като тези на Пепеляшка.
Две позитивни неща за финал.
Браво на Кристиян, че е намерил смелостта в себе си да отиде с метро, а не е пропуснал бала си, защото го е срам, че родителите му не са му осигурили автомобил.
Браво и на жената, че е закарала Кристиян и е публикувала историята. Вярвам, че имаме нужда от споделяне на всяко безкористно добро дело.
Защото именно с посочване на добрия пример, а не с укорително сочене с пръст, и съучениците на Кристиян ще станат по-добри възрастни.
Атанас Мецов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар