Тази седмица в България има два пъти петък, 13-и. Веднъж в петък 13-и и веднъж в събота, работен ден.
Освен това сме в ретрограден период от планетарна и метеорологична гледна точка. Не че това има някакво значение, де, на нас ретроградния Меркурий май са ни го заковали яко отгоре. На небето имам предвид. При другите народи звездите и планетите се въртят, променят констелации, сменят домове, а при нас – йок. Пълен планетарен застой. То при другите и като завали, вали, вали, па вземе, че спре, ама при нас с тоя Меркурий...
Трябва да има някакъв начин да се отървем от него! Дали да не го направим министър на нещо? Примерно социален, до вчера гледах, че мястото е вакантно. То и не виждам смисъл да се запълва, че за какво ни е социален министър?
Да не би да сме социална държава?
Макар че по тази логика не ни трябват и военен, здравен, на културата, на образованието, на финансите, на икономиката и куп други още. Достатъчни са един Премиер и няколко пророци. Примерно Ванга, Нешка, колегите от сутрешните блокове и няколко Касандри от фейсбука.
Другият вариант е да напишем манифест. Тая година някой писал ли е вече? Да не вземем да пропуснем? Сещам се за поне трима интелектуалци на дясното, които още не са се подписвали под такъв. Всъщност дясно е условно казано, ако ги гледаш отпред, са десни, а ако ги гледаш отзад – леви са.
“Манифест срещу ретроградния Меркурий
Така повече не може! 45(26) (1300) години стигат! Колят ни така, както (подчертай вярното) турчин/комунист/неолиберал не ни е клал.”
По-патетично, разбира се. Всъщност няма значение и какво пише в манифеста. Въпросът е да има сеир после. Да се скарат. Да се разединят. В сутрешния блок да се обединят. Да разберем туй-онуй за сестрата на единия, апартамента на другия и дипломата на третия. Всъщност аз много съчувствам на колегите от сутрешните блокове – не знам как успяват да запомнят кой с кого се е разединил и кой с кого се е обединил. Сигурно си имат екселски таблици на аутокюто, че да не се объркват. Поне една година можем да го нищим Манифеста срещу Меркурий, докато догодина някой напише нов. А че на Меркурий му е през... орбитата от цялата тая говорилня, няма значение. Абе то още Карл Маркс развали работата с неговия манифест, дето колко народ направи професори... Затова и разбирам този напън да надминеш Учителя. Важно в държавата ни е да не надминеш Премиера.Че ще се изнерви и я ще стане Президент, я ще бие Борис Бекер на тенис, я ще вземе да разедини обединените и да обедини разединените, да не знаят и те вече кой кой е и против кого е.
Добре, че още няма учредени награди за манифест, щото пък там каква патаклама може да стане... Докато се разберем кой манифест е правилен и кой е неправилен, кой подпис е легитимен и кой нелегитимен, коя награда е истинска и коя лъжлива...
Всъщност можем да решим всичко това посредством референдум. Да направим всенародно допитване за това кой манифест е манифест, кой писател – писател и кой интелектуалец е интелектуален. За да не харчим парите, дето ни ги пращат българите от чужбина, предлагам тях да не ги допускаме до урните. Как ще стане ли? Много просто. Вместо изборни секции, бюлетини, комисии и други излишни и скъпи артикули да пуснем въпросите от референдума в билетчетата на късмета.
Търкаш, търкаш и хоп!
Отговорът на отговорите се появява. Даже може всички важни въпроси така да ги решим. “Кой да ни е социален министър?” - търкаш и ако се появят три еднакви имена – печелииии! Да имаме ли закон срещу корупцията? Колко депутати да имаме? Кой да е следващият президент? За кого ще се омъжа? И всякакви други важни неща можем така да решим, без да се мъчим с игри на демокрация.
Дано да сте съгласни с идеята ми, а ако се появят и три “да”, след като потъркате, значи действаме.
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар