Лято

Лято

2 май 2016 г.

Любен Дилов: Страхувам се, да не почнат да се хвалят с “Няма ме в списъците”

Никъде не е доказано, че електронното гласуване повишава активността

- Г-н Дилов, ако дебатите по Изборния кодекс трябваше да се поставят на сцена и вие бяхте драматургът, как щяхте да кръстите пиесата?

- Няма да оригиналнича. Съществува глава в “Под игото”, наречена “Радини вълнения”. Вълненията бяха по две основни теми - гласовете от Турция и референдума на Слави. Не е нужно да си Фройд или Вазов, за да проумееш, че ако някой повтори сто пъти, че не се страхува от Слави Трифонов, очевидно има някакъв проблем с темата. Същото е и с гласовете от Турция. Единични бяха опитите да се обясни очевидното - Турция се опитва да играе открито във вътрешната политика на България и това става най-вече чрез гласовете на българските изселници там. При положение че турската конституция не позволява двойното гражданство, как стотици хиляди изселници участват и в турските, и в българските избори?

- Кои са положителните страни от ремонта му? Сигурна съм, че ще посочите електронното гласуване, което след 3 г. ще даде възможност на всеки българин, независимо къде се намира, да гласува. А и ще спим до по-късно - секциите ще отварят в 7 ч вместо в 6 ч и ще работят до 20 ч вместо до 19 ч... Какви други достижения виждате?

- Вероятно това със спането ще е водещо. Електронното гласуване все още е световна новост, като никъде не е доказано категорично, че повишава избирателната активност, но светът върви неудържимо в тази посока. Да го приветстваме, както следосвобожденска София е приветствала електричеството и “прескочила” епохата на светилния газ. Бих се радвал, ако беше въведено предварително гласуване и гласуване по пощата, както в САЩ
но за това трябва ремонт на конституцията.

- Прие се ново квадратче, в което избирателят ще може да отбележи, че не харесва никого. Очаквате ли бум на гласовете в тази графа, независимо че те няма да влияят на базата за влизане в парламента? Понеже българинът обикновено не гласува “за” и с песен на уста, а с нещо друго...

- Това е все едно да постановиш, че вместо псувня вече трябва да се използва изразът “Гръм и мълния!”. Не че не се правят подобни неща. В Русия например, но ефектът е минимален. Тази възможност няма да намали или разпилее протестния вот, защото регламентираният от тези, срещу които протестираш, протест е нелепица сам по себе си. Винаги ще има антисистемни партии, които събират протестен вот. При появата си “Гергьовден” също беше подобна. Не подкрепям никого, но гласувам? За какво? За демокрацията, която била “скъпо удоволствие”. Да приветстваме все пак, че е призната за удоволствие, т.е. за нещо добро.

- Хареса ли ви новият принцип, по който ще се отварят секции за гласуване в чужбина?

- Честно, не го разбрах. Мисля Грауч Маркс има такъв лаф: “Едно петгодишно дете би разбрало това. Моля, доведете ми някое петгодишно дете да ми го обясни...” И при този казус не се изрече основното подозрение - гласовете от Турция. За да решат този проблем, който е дипломатически - има подписани спогодби между България и Турция още от времето на “голямото изселване”, управляващите се опитват да го изведат в “принципен”, а точно принципността отсъства, защото се юрваме да запушваме конкретна пробойна. Също като с референдума на Слави.

- Добре ли стана, че референдумът ще е в деня на президентските избори? Каква активност очаквате?

- Естествено е в ден за гласуване да събереш възможните гласувания. Хората ще са по-мотивирани - и от президентската битка, която се очаква да е интересна, и от референдума.

Важно е и какво от въпросите на Слави ще остане.

- Дали ще се стреснат хората от факта, че като не гласуват на два поредни избора от един и същи вид, ще ги отпишат от избирателните списъци?

- Не вярвам. В крайна сметка целият разговор за “задължителността” на гласуването беше публична капитулация на политическия елит пред невъзможността му да убеди хората, че от техния глас нещо зависи. Как тогава да ги изплаши, като официално ще ги обяви за “негласуващи”? Даже се страхувам да не се превърне в мода. Както е модерно да се казва “Аз не слушам чалга”, ще почнат да се хвалят с “Няма ме в списъците”. Както пее поетът на панелните низини Ицо Хазарта: “Мене ме нема у вашата схема”. Много вероятно поправката да произведе съзнателни политически илоти.

- Вие по какъв въпрос бихте инициирали национално допитване?

- По това в конституцията да се запише правото на българите на задгробен живот. Най-честото, което чувам, при това не само от таксиметрови шофьори, е: “Нема живот у тая държава.”

- Част ли сте от новия “Народен съюз” - партията на Румен Йончев и Светлин Танчев, в която се вля и БАСТА?

- Аз лично не. “Гергьовден” е в процес на преговори. Както си спомняте, “Народен съюз” беше обединение от партии, които се явиха заедно на местните избори и имат повече от приличен резултат. После част от тази коалиция стана партия със същото име, което в известна степен повтаря историята с БДЦ. Но доколкото знам, сме в чудесни отношения и се мисли за сериозно разширяване на проекта.

- Кого ще издигате за президент? Харесвате ли например Красимир Каракачанов, Маргарита Попова, Ивайло Калфин, Георги Първанов? Ако лидерът на АБВ има право и желание да се кандидатира отново...

- Всички реплики, подмятания и вицове, които съм си правил с Първанов, ако има начин да си ги взема назад, ще бъда щастлив. В момента той се държи изключително държавнически, умно и категорично, когато трябва. И четирите имена, които изредихте, биха имали много сериозни шансове за балотаж срещу който и да е кандидат на ГЕРБ. Кристалина, Фандъкова, Митко Николов... Дори срещу самия Борисов. Но харесването е друга тема. В момента по конституция президентът е такава фигура, че зависи от... фигурата на президента. Т.е. личността напълва институцията със смисъл, защото законовите му правомощия и функции са доста ограничени и в същото време силни. Борисов с характерната си простодушност преди време каза: “Ама как така, ние го избираме, а после той става независим от нас.” Една от тайните на магическото присъствие на нашия премиер е, че винаги намира начин да опрости сложни дилеми. Избираме президент по начин, който го определя като истинско политическо животно – първо да се пребори за номинацията на своите, после да обедини и създаде невидими коалиции, които да го подкрепят, после да победи във възможно най-тежкия пряк, мажоритарен избор. След всичко това му даваме права като на кибика в таблата, но за всеки случай – и контрол върху тайните служби и армията. А, да – и искаме да е президент на всички българи?!

- Бихте ли подкрепили кандидата на ГЕРБ?

- Мисля, че току-що назовах проблема. В сегашния си вид президентският пост е като костюм, ушит точно за Борисов. Но пък той предпочита да носи анцузите на изпълнителната власт и плетена черна шапка на нюйоркската полиция. Не бих подкрепил кандидатура на ГЕРБ, дори да е Митко Николов, когото уважавам и харесвам много преди да стане кмет на Бургас. Но ако Бойко се кандидатира лично... тогава ще мисля много.

- А защо пък вие да не се кандидатирате лично?

- Много ще ми отива. Поради говорните ми дефекти, като стане скандал с някое мое изказване, винаги мога да кажа, че не са ме разбрали... Никога не съм се правил, че съм нещо на “всички българи”. Съжалявам, не мога. Много обичам сънародниците си, някои от тях дори харесвам, но нямам никакво желание да говоря от името на всички. Мисля, че съм прекалено образован за това.

 Любен Дилов

Интервю на Кристина Кръстева, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар