В дискусията с ревизионистите, които се стараят да прекроят по свой начин историята и резултатите от Великата отечествена война, винаги трябва да помним, че сред тях има някакво количество напълно убедени искрени привърженици по отношение на своите възгледи.
Например Виктор Суворов (Владимир Резун) има достатъчно привърженици и за тях обикновено се говори с пренебрежителен тон, че „с тях всичко е ясно”, но сред тях има и мислещи хора, които не можеш да ги обвиниш нито в инат, нито в невежество, нито даже в политически умисъл.
Неотдавна срещнах такъв привърженик на Виктор Суворов. Той се оказа историкът медиевист Олег Губарев. Темата за историята на войната изплува съвършено случайно в разговора с него. В хода на съвсем друго обсъждане Губарев изложи своята позиция така, че ми се стори необходимо да му се отговори по същество. Във форума под своята статия „Раждането на ерзац-науката: Съвременната национална медиевистика и общество” в отговор на нападките на един от опонентите, че е привърженик на Резун, той е формулирал въпроси, на които в търсене на отговор е достигнал именно до теорията на Виктор Суворов.
И така необходимо е да се обясни следното:
1. Как страна, затънала до пояса, ден и нощ работеща само за война, се оказа обезоръжена в момента на германското нападение.
2. По какъв начин, имайки срещу себе си 3000 германски танка, ние успяхме да загубим всичко в първите дни на войната, включително такове Т-1(танкети), 1,5 хиляди най-нови Т-34 и КВ, чиято броня не се пробиваше от германските оръдия и бог знае колко хиляди „остарели и леки” (до 20 хиляди)? Същото се отнася и за авиацията.
3. Защо Сталин не обръща внимание на никакви предупреждения за подготовка на германското нападение. Не се бои? Не очаква? Не вярва? И едновременно започва още преди всякакви „предупреждения” прехвърлянето на войски на запад и създава управление на фронтовете, дублиращи военните окръзи? Страхува ли се? Готви ли се?
4. Защо Сталин подписва с Хитлер пакт през 1939 г.? Страхувал ли се е Сталин? Стремил ли се е временно да отложи нападението? Тогава как да го съвместим с това, че той не е вярвал, че ще има нападение?
5. Защо в никакви издания в периода 1945-1990 г. на книги и сборници, справочници и енциклопедии за войната не е възможно човек да си представи картината за началото на войната? Сам лично пробвах да разбера това, не се получи. Навсякъде пише за отделни подвизи, за икономика, за решения на партията и правителството, но е невъзможно да се установи къде са били разположени войските в началото на войната, какви части и къде са се намирали, колко и каква техника къде е била?
6. Защо до този момент цялата информация за началото на войната е засекретена и архивите са закрити?
Когато ми предложат някаква хипотеза, която ясно ще отговори на всички тези въпроси и ще свали противоречията, аз с интерес ще я изуча.
Това, в общи линии, е доволно рядък случай, когато привърженик на „теорията” на Виктор Суворов излага своята позиция уравновесено, без истерика и вопли. Нищо, че тезисите са изложени като въпроси. Именно те подчертават противоречията, вълнуващи учения в историята на великата Отечествена война. Той предлага да му бъде дадена някаква теория, която да свали тези противоречия, но при това да се различава от тази, която е изложена в книгите на Виктор Суворов.
Ако това е така, то трябва да се отговори на тези въпроси. Форматът на статията, за съжаление, ще направи тези отговори конспективни, без детайлна обосновка, но някои обосновки изказани по-долу са дадени в моите книги, посветени на войната и дискусиите с ревизионисти.
Въпрос първи: за обезоръжената страна
Сама по себе си формулировката на първия въпрос на Олег Губарев е некоректна и съдържа в себе си полемична подложка, която може да се обори и впрочем, това не е толкова сложно. СССР съвсем не е бил обезоръжена страна. На 22 юни 1941 г. числеността на армията е 5,3 милиона човека, а към 31 август 1941 г. нейната численост нараства до 6,8 милиона човека при загуба в сраженията на 2,5 милиона човека.
И така: за по-малко от два месеца в армията влизат 4 милиона души, тоест фактически СССР сформира втора Червена армия. Тук без да се имат предвид всевъзможните дивизии на народното опълчение, изтребителни батальони, партизански отряди, войски на НДКВ (включително граничарите), които сами по себе си са доста значителни.
Цялата тази маса от хора, призвана да служи в армията успяват да я облекат с униформа, да я въоръжат, да я оборудват и да я пратят на фронта. При това, че и самата армия има нужда от оръжие, за попълване на загубеното (в това число 5,5 хиляди ръчни и 54,7 статични картечници). В ход е не само новото оръжие, но и старите трофейни пушки, придобити по време на Гражданската война, дори и от числото полски и прибалтийски трофеи. Само в полската кампания през 1939 г. са пленени около 300 хиляди пушки и 10 хиляди картечници. Съвсем стари пушки с малки боекомплекти се предават на частите на ПВО и на тиловите подразделения в замяна на щатно оръжие. В Москва и Осоавиахим само за опълчението са събрани: 818 бойни и 7050 учебни пушки, 37 учебни и бойни картечници „Максим” и 64 учебни и бойни картечници „Дегтерев”. В разни райони на града са търсени пушки, картечници, пистолети, патрони, гранати, намерено е и зенитно оръдие. „Разоръжена страна”, няма що!
Въпрос втори: за танковете и самолетите
Тук трябва да се каже, че изучаването на военната история изисква не само знание за дебелината на бронята на разни типове танкове, но и знания, макар и в основни линии за тактиката на боя, или в краен случай, разбиране, че в боя участват съвместно танковете, пехота, артилерия и авиация. Тези родове войски взаимно си компенсират един на друг своите недостатъци. Немската армия в началото на войната е добра с това, че в нейните ударни моторизирани войски тези компоненти са достатъчно балансирани, което им позволява да се справят даже с танкове, които имат дебела броня. Освен това германците са имали великолепна радиовръзка.
Пример: на 24 юни 1941 г. 6-та германска танкова дивизия (XLI корпус) се сблъсква при Неман челно с 2-ра съветска танкова дивизия (3-ти механизиран корпус). Германците имат 155 танка 35(t)- трофейни чешки, 47-Pz II и 30 Pz IV. Съветската танкова дивизия има далеч по-внушителен технически парк: 32 КВ-1, 19 КВ-2, 27 Т-28, 116 БТ-7 и 19 Т-26, а даже 12 ХТ-26 огнехвъргачки. Почти 50 КВ, ако се вярва на измервателите на броня и калибър, които би трябвало да разбият крехките чешки танкове и да обърнат в бягство германската дивизия. Обаче става точно обратното, 2-ра танкова дивизия е обкръжена и разбита. Защо? Защото германците тактически грамотно използват артилерията: 12 50-мм ПАК-38, 23 37-мм ПАК-35/36, 4 105-мм оръдия К 18 и две дадени на дивизията 88-мм зенитни оръдия. Корпусните гаубици и зенитните оръдия са могли да поразят всеки съветски танк, даже КВ-2. Повечето от тези тежки танкове са унищожени именно с такива оръдия. ПАК-38 е могла да поразява тежките танкове с пряк прицел на корпуса. Извод: с помощта на артилерията германците печелят насрещния бой с танковете, а после намират слабото място, правят пробив и обкръжават танковата дивизия.
Проблемът в началото на войната не са били танковете, не е била дебелината на бронята, а тактиката. Почти същото може да се каже за самолетите. Германците са унищожавали съветската авиация с бомбени удари по летищата, и ако първият внезапен удар не е бил толкова поразяващ, следващите са постигали своите цели. Положението се е усложнявало съществено поради това, че авиационните части в Западна Украйна, Беларус и Прибалтика по правило не са имали запасни летища. Или на запасното летище се е строяла бетонна писта, и не е било възможно да се излита от нея. Полското правителство до 1939 г. не се е погрижило да построи за съветската авиация бетонирани летища. Невъзможността за разсъсредоточаване е помагала на германците да побеждават съветската авиация. Наистина, на германската авиация й се е наложило да плати за това с много големи загуби в първите дни на войната, а също и с това, че в други райони съветската авиация безпрепятствено е атакувала настъпващите германски войски.
Военната история е невъзможна без постоянно отчитане на тактиката за водене на бой от разните родове войски. Без знание по тактика всякакви разсъждения за историята на войната неизбежно се превръщат в разгорещен спор между дилетанти.
Въпрос трети: за предупрежденията
За този порядъчно забравен и загубен в литературата въпрос съм отделил известно внимание в своята книга „Фиаско през 1941 година. Страхливост или измяна?”. С две думи: На Сталин предупреждения не са били необходими, за това не им обръща внимание. Как така? Ето така!
Една армия от 5,5 милиона човека, за да тръгне в настъпление е необходимо да се реализира голяма строителна програма: да се създадат автомобилни и жп линии, складове, летища, казарми, ремонтни работилници, укрепления в случай на контраудари от страна на противника, да се закарат огромно количество товари, техника и материали. Даже взвод, който заема позиция на полето, строи укрепления и землянки, а за голямата армия нуждата от строителство е несравнимо по-голяма. Германците преди нападението срещу СССР цяла година се занимават със строителство в Полша, в приграничните райони, изграждат инфраструктура за водене на военни действия.
Червената армия също се занимава със създаването на необходимата инфраструктура, без която е невъзможно да се настъпва или да се води отбрана. Поради това, че към СССР се присъединява най-малко развитата част на Полша, строителството закъснява. Най-зле е било положението с жп линиите: западните райони на СССР пред войната са били полуоткъснати поради лоши пътища. Строителството е трябвало да завърши едва към зимата на 1941 г. при стахановско темпо.
Сталин постоянно получава от граничното разузнаване на НКВД данни за това, че на съпределните територии се води капитално строителство на военни обекти, прехвърля се оборудване за стиковане на ширината на жп линии (в СССР ширината на жп линията е различна в сравнение с тази в Европа), докаран е парк от локомотиви, даже са поставени пътни указатели в посока Минск и Лвов. Тези съобщения постъпват през пролетта на 1941 година. Без всякакви предупреждения е било ясно, че германците всеки един момент ще нападнат, и че нашата собствена подготовка изостава.
Затова точната дата от „предупрежденията” не е имала сериозно и определящо значение. Войските във всеки случай не са посрещнали войната напълно готови, на лошо оборудвания театър на военни действия.
Поради това, че всички признаци са говорили за скорошно начало на войната, Сталин е предприемал принудителни решения да воюва с наличните ресурси, и три дни до началото на войната започва разгръщането на фронтовете.
Въобще е учудващо как леко Олег Губарев бидейки историк, отхвърля всички факти и се позовава на чистата психология: „вярвал или не е вярвал”. Да беше опитал да нарисува обективната картина, да я погледне от сталинското бюро и да реши, видно ли му е било на него приближаването на войната. Аз такъв опит направих, и само част от фактите ме убедиха: от сталинското бюро скорошното настъпване на войната е било видно съвършено очевидно.
Въпрос четвърти: за пакта
А, собствено, защо не? Полша до войната не е приятел на СССР. Тя заграбва част от територията на Беларус и Украйна, постоянно заплашва с война. Полша се е считала за главен вероятен противник. За защита от нея в началото на 30-те се строят дълговременни укрепления, известни повече като „линията на Сталин”. Ако е имало възможност да се съкруши този противник, а заграбените територия да се върнат, подписвайки договор с Германия, то защо пък не? Освен това имайки срещу себе си Франция и Великобритания, Хитлер не е могъл да нападне СССР, без да получи удар в гърба. Замисълът с пакта за СССР е бил съвсем безопасен. Предпоставки за нападение от страна на Германия се появяват много по-късно, през лятото на 1940 г., след бързото поражение и падане на Франция, когато ръцете на Хитлер са развързани за действия в Европа, ето това е неприятна изненада.
Освен това, пактът не е бил съюзнически договор между СССР и Германия. Първо, Хитлер изработва план за война с Полша независимо от позицията на СССР. Това е добре известно от отдавна публикувани документи. Второ, Червената армия не взема участие във войната, не координира своите действия с германската армия и въобще влиза на територията на Полша едва на 17 септември, когато полската армия е разбита, а полското правителство е избягало в Румъния.
Въобще, това е било заемане на „безстопанствена” територия и разоръжаване на остатъци от полската армия и полиция. Сталин в тази ситуация нищо не е рискувал и нищо не е губел, цялата мръсна работа е бил длъжен да свърши Хитлер. В този забележителен свят, в който договорите не струват и хартията, на която са написани, и всички въпроси се решават с груба въоръжена сила, е трябвало единствено така да се постъпва.
Не трябва да се учудваме на това, че Сталин на някого е вярвал или от нещо се е страхувал. Учудващо е друго. Пактът е бил за Германия всъщност, договор за „делба на кожата на неубита мечка”. Той е бил подписан преди войната, когато Полша не е била още разгромена и никой не би се наел да прогнозира, как ще тръгне войната и как ще завърши. А Хитлер вече бе обещал на Сталин, страна, която и не е планирала да му помага да воюва, половината от плячката. Ние знаем, че войната приключва бързо. А е могло и да не се получи. Тук все още предстои да се изясни, защо Хитлер се решава на такова рисковано дело, подписвайки договор за разделяне на незавладяна и неокупирана страна.
Въпроси пети и шести: за историята на войната
Струва си да бъдат обединени тези въпроси, тъй като питат за едно и също нещо: защо в Русия няма научна, смислено и ясно изложена история на войната, в която ние, руснаците, победихме?
Да, действително, положението с историята на войната и с архивите у нас е лошо. Военната документация, до този момент се съхранява в Централния архив в Министерството на отбраната на РФ, въпреки, че е изтекъл 30-годишния срок на засекретяване, практически е недостъпна за изследователите.
От това ревизионистите правят извод, с който много хора се съгласяват: ако архивите са засекретени, то там се крият някакви страшни тайни, които народът не трябва да научи. За това много охотно и многословно е писал Виктор Суворов. Добре, а какви могат да бъдат тези страшни тайни?
Аз не мога да си представя нищо такова. Най-обикновена военна документация: заповеди, донесения, оперативни карти, списъци на загубите, списъци на наградените, справки. Да, там има и много документи за това как са сдавали градове и села на врага, отстъпвали са. Това не е новина, даже от официалната версия на историята е известно, докъде са стигнали германците. Естествено, на запад от тази черта всички градове и населени пунктове за дадени на врага. Бягали са? Това е известно от мемоарите и художествената литература. Даже в романа „Волокаламското шосе” на Александър Бек се разказва за няколко случая на „бягство” на даден батальон, след едва две седмици сражения. Имало е разстрели, заградителни отряди, имало е умни и не чак до там командири, имало е герои и страхливци. Всичко това не е новина. Това присъства във всяка една война. Така че няма някаква страшна тайна, която да налага да бъдат недостъпни архивите. Ако намерят такава, то ще го преживеем: на голямата война се случва всичко, да, и краят на войната е в наша полза.
Докато архивите не са отворени, изследователите ползват други източници: мемоари и трудове на участници в събитията, открити публикации и вестници, данни от разследвания, а и систематизацията на всички тези трудове. Това е достатъчно за да има ясна представа за хода на войната. Някои от фрагментите от историята на войната, като например отбраната на Аджимушкайските каменни кариери през лятото на 1942 г. са съставени почти изключително по спомени на участниците, тъй като документите са унищожени или са загубени. Може би има някои неясни моменти, изгубени роти и батальони. Но това не пречи да се възприеме картината в нейната пълнота. Тъй като ревизионистите, и особено Виктор Суворов, възбудиха интереса към войната, то всяка година към тази картина се добавят някакви находки, детайли, биографии. И така, въпреки, че явно са се опитвали да скрият от нас войната, това не се е получило.
Защо историята на войната са се опитвали да я скрият и да я заменят с всякакви сълзливи стихове и високопарни речи? Аз ще си позволя да изкажа следната версия: за да не може, да не умее съветският народ да воюва и да не иска.
Военната история е включително и наука да се воюва. Тя учи и въодушевява. Ако в страна, която е победила в световна война, военната история се подменя с фалшификати и екстравагантни декларации, архивите и подробните работи се засекретяват, то това значи, че ръководството на тази страна не иска война. Не иска война с цената на всичко. Както знаем, Брежнев е бил точно от любителите на мир в целия свят и даже е заявявал, че няма да допусне нова война. Неговите наследници извършиха най-голямото разоръжаване в историята на Русия.
Ако и народът не познава войната, страхува се от нея, то той ще поддържа всички „миролюбиви” инициативи, даже когато те се превръщат в образно предателство.
Устройва ли ви такъв отговор?
Дмитрий Верхотуров, „Столетие”, A-specto.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар