Когато на футболната карта липсват гръмки резултати и впечатляващи събития, когато преобладават постни продукции от уж афишираното като голямо зрелище Европейско първенство, когато започнат да се надигат въпросите какво правят Албания и Северна Ирландия на европейски финали, на помощ идват старите познайници – футболните хулигани.
Упражненията на техен гръб дават широко поле за заблуждаващи интерпретации, трагично-смешни анализи и крещящо непознаване на материята. Но преди всичко те доставят най-сериозния аргумент – отклоняване на вниманието от важните въпроси, с които непрестанно би трябвало да са тормозени институциите.
Европейската хулиганска карта
От около десетилетие е ясно, че най-бързо развиващите се хулигански банди са полските и руските, а унгарските и словашките също са със скоростно покачващ се рейтинг. Логично е да се очаква, че именно групите от тези централно и източноевропейски държави ще използват европейското като сцена за доказване.
А още по-логично е, когато програмата на мачовете ги засече с добрите стари англичани, със славната репутация на откриватели на футболното хулиганство, да се очакват неприятности. Да, в голямата си част англичаните, които пътуват с националния отбор, са хора на средна възраст, обичащи футбола, пътуващи заради емоцията, бирата и забавлението.
Но също така е факт, че рядко гостуванията на английския национален отбор минават без проблеми. Дали провокирани, дали търсещи провокация, отделни английски групи редовно стават причина за сблъсъци с местни фенове, независимо от коя националност са те. Е, когато съперникът е Русия или Полша, вероятността от инциденти нараства неимоверно.
Какво се случи на френска територия
В навечерието на откриването на Европейското първенство подранили английски фенове участваха в няколко сбивания с ултраси на „Марсилия". Обясненията им, че си пиели кротко и били нападнати ненадейно от местните, звучат малко съмнително.
Пристигането на руските хулигански банди пък бе това, което нажежи обстановката до крайност. В дните около мача напрежението нарасна. Десетки репортажи за бродещи руски банди със спортна екипировка и бинтове по ръцете заляха социалните мрежи и новинарските емисии. Десетки клипове пък показват, че нерядко англичаните отвръщат на удара и така ситуацията ескалира.
Сблъсъци имаше и на самия стадион, както и в часовете след мача. Парадоксално или не, горе-долу в това време бе съобщено и за първата жертва сред феновете на европейското и причината не бяха нито руснаците, нито англичаните – пиян северноирландец паднал лошо от 8-метрова височина в Ница и не оцелял. Не чухме обаче алкохолът да бъде обявен за враг номер едно на футбола…
Пропагандата
Руснаците бяха заклеймени като провокатори, терористи, опитали да сложат край на мача с Англия, край на Европейското първенство, край на футбола по света. Медии и псевдоанализатори привидяха в тях някакви шпицкоманди на Путин, отишли едва ли не да опожарят Европа и да улеснят задачата на руската армия да щурмува Париж, а оттам и Берлин. Изобщо по-крайните футболни фенове за пореден път бяха сложени под общ знаменател „убийци на футбола”, „обществена заплаха номер едно”, „най-голям враг на обществото”.
ГРЕШКА ПЪРВА: В Марсилия вилняха не само руснаци, но и англичани, французи, сърби, уелсци. Всеки според своите разбирания и мотивация. Както вече казахме, да подценяваш англичаните и да ги изкарваш невинни жертви, е смешно. Това говори за непознаване на футболната им култура. Да, повечето от тях отиват да се веселят, да пият и пеят, забавляват се мирно.
Сред тях обаче има страхотна измет, която е готова да прави мизерии, веднъж щом е преминала Ламанша и е стъпила на континентална земя. Това го знае всеки, който е имал досег с тях. Хулигански групи имат и парижките, и марсилските фенове. Подобен мащабен конфликт, разразил се и поддържан преди, по време и след мача, не може да стане, ако едната страна е мирна, а другата враждебна – тогава вероятно конфликтът би приключил за няколко минути.
ГРЕШКА ВТОРА: Това не са паравоенни формирования. Това са групи от хулигани, улични бойци и спортисти по бойни спортове, които посещават футболни мачове, следват отбора и страната си навсякъде и смятат, че с подобни действия защитават честта на клуба и родината си. Някой ги разбира, друг ги кори и съди за това. Няма значение. Въпросът е, че те са даденост.
ГРЕШКА ТРЕТА: Футболните хулигани не са проблем за футбола, те до голяма степен са породени от футбола в този му вид. Те са проблем и на властите, които умишлено не го решават от години. Бюджетите на звената за борба с футболно хулиганство непрестанно нарастват, защото нараствал проблемът. Тоест властите вървят след проблема. Някой търси ли им сметка за това?
А някой търси ли сметка на футболните институции, които съвместно с полицейските непрестанно затягат мерките и правилата за поведение на трибуните – бенгалски огньове, факли и димки, с които по време на празници се „въоръжава” целият народ, са забранени на стадиона.
Камерите са на всеки метър. И какво се постигна с тези мерки, въведени през последните 10-15 години? Постигна ли се успех в борбата с хулиганството или то се разрасна, стана по-организирано, по-мощно. И днес прекосява граници, опустошава градове, стадиони и притеснява мирните фенове.
И тук опираме до същината на въпроса – политици, медии, общественост и либерални организации винаги използват хулиганската заплаха, за да отместят дебата от същностните въпроси и проблеми. Къде са шефовете на УЕФА? Ходят ли на мачовете от европейското и крият ли камерите техните гузни физиономии?
Защото те трябва да ни обяснят промени ли се моделът на управление на футбола след напускането на Платини или същите схеми продължават да властват. Няма ги да обяснят и защо е толкова ниско нивото на настоящото първенство. В преследване на по-големи приходи колко още ще бъде разширен форматът на европейското. Както е тръгнало, скоро и България ще може да се класира…
А колкото повече се комерсиализира футболът, толкова повече се радикализират групите, които се възприемат като ревностни пазители на някакви ценности и принципи. Тези групи стават все по-консолидирани и все по-склонни да развалят уж футболния празник, който всъщност не е футболен празник, а средство за увеличаване на приходите в институциите.
Усетихте ли връзката? От тази война и тези интереси в крайна сметка страдат най-истинските фенове.
Руските хулигани смазаха англичаните, които бяха изкарани невинни жертви на непредизвикана агресия
Стоян Генов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар