На Берлинска конференция 17 юли – 02 Август 1945 г. СССР, САЩ и Великобритания се договорят окончателно за зоните на влияние в следвоенна Европа, новите териториални премествания на границите, размер и начин на погасяване на репарациите от загубилите войната.
Тази среща е предшествана от срещата в Техеран и Ялта, където се определят военните стратегии за победата над Германия и зоните на влияние след това. От стенограмите на срещите става ясно, че всичко е уточнено предварително, а при разминаване на позициите, тримата лидери са удължавали преговорите, правили отстъпки или са редактирали предварителните си намерения. Всички се обединяват около становището, че германската нация е агресивна и трябва да се вземат превантивни мерки за запазване на мира в света след войната.
Сталин, като лидер на най-пострадалата от немската окупация държава, още в Техеран заявява, че за Съветския съюз е важно да създадат своя зона на влияние и контрол в страни, с които СССР има общи граници, с цел бъдеща превенция срещу нова немска агресия. САЩ и Великобритания приемат неговото предложение без възражения. Съгласяват се Съветският съюз да задели от своя дял от полагащите им се репарации за покриване на щетите от войната в Полша. Чърчил заявява, че Великобритания няма никакви интереси и претенции на Балканите, но държи на транспортните и дипломатически връзки със страните от бъдещата съветска зона. Сталин се съгласява.
България също е обект на обсъждане, въпреки че не се явява основна тема като Полша и Югославия. На срещата в Техеран Чърчил настоява Турция да бъде привлечена на страната на антихитлеристката коалиция, но се опасява, че България, като съюзник на Германия, ще обяви война и на Турция. На Сталин е поставян многократно въпросът каква ще бъде позицията на СССР при това положение, но той избягва отговора. Чърчил показва разбиране – ситуацията е деликатна, като се има предвид, че Турция и СССР поддържат нормални междудържавни отношения, и че Русия е освободила България от турците. В крайна сметка в общата декларация след срещата се записва текст, че ако България нападне Турция, ще се счита, че е влязла във война със Съветския съюз.
На срещата в Берлин се взема решение освободените от нацистка окупация държави сами да определят формата си на управление. На правителствата на държавите, воювали на страната на Хитлер, да бъде потърсена съдебна отговорност. Така наречения Народен съд в България се случва в резултат на постигнатата договореност между трите велики сели и поставен като условие на България за изкупуване на греховете към антихитлеристката коалиция и гаранции, че фашистките идеи ще бъдат безвъзвратно унищожени.
Конференцията в Техеран (28 ноември – 1 декември 1943 г.)
1. Трите страни се съгласиха, че партизаните в Югославия трябва да бъдат подкрепени с бойни снаряжения във възможно най-големия размер.
2. Постигнато е съгласие, че от военна гледна точка, е много желателно Турция да влезе във войната на страната на съюзниците до края на годината.
3. Прие като сведение, че ако Турция влезе във война с Германия, и ако в резултат България обяви война на Турция, Съветският съюз веднага ще се окаже във война с България. Конференцията реши, че този факт може да бъде съобщен на Турция по време на предстоящите преговори за участието й във войната.
4. Прие като сведение, че операция „Овърлорд“, която ще бъде извършена през май 1944 г., ще бъде реализирана заедно с операция в Южна Франция. Конференцията допълнително взе под внимание изявлението на маршал Сталин, че съветските войски предприемат настъпление по едно и също време, за да се предотврати прехвърлянето на германските войски от източния до западния фронт;
5. Ние се съгласихме, че военните щабове на трите държави трябва да поддържат тесни контакти помежду си по отношение на операциите в Европа. Беше договорено, че между съответните щабове ще бъдат предприети съвместни планове за измама и заблуда на врага във връзка с тези операции.
Кримската (Ялтенска) конференция (4-11 февруари 1945 г.)
Комюнике
През последните 8 дни в Крим се проведе конференция на лидерите на трите съюзнически сили – британският премиер , г-н Чърчил, американският президент , г-н Франклин Д. Рузвелт и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин, с участието на министрите външните работи, началник-щабовете и други съветници.
За резултатите от конференцията тримата лидери дават общо изявление за медиите:
Разгромът на Германия
Ние разгледахме и начертахме военните планове на трите съюзническите сили за окончателния разгром на общия враг. Постигнахме пълно съгласие с детайлно планиране на сроковете, обхвата и координацията на нови и още по-мощни удари, които ще бъдат нанесени в сърцето на Германия от нашите армии и въздушни сили от изток, запад, север и юг. Нашите съвместни военни планове ще бъдат известни тогава, когато ги осъществим, но ние сме уверени, че много близките работни отношения между нашите три щаба ще доведат до ускоряване края на войната.
Нацистка Германия е обречена. Германският народ, който се опитва да продължи своята безнадеждна съпротива, ще направи по-висока цената на своето поражение.
Окупация и контрол на Германия
Ние се споразумяха за общи политики за прилагане на безусловна капитулация, които ще представим на нацистка Германия, когато немската въоръжена съпротива бъде пречупена. В съответствие с договорения план, трите държави ще обособят своя зона в Германия. Планът предвижда координирано администриране, осъществявано от Централна контролна комисия, състояща се от главнокомандващите на трите държави със седалище в Берлин. Беше договорено Франция да бъде поканена да се присъедини, ако пожелае, към трите сили, за да поеме своя зона на окупация, както и да участва като четвърти член на Контролната комисия.
Нашата непреклонна цел е унищожението на германския милитаризъм и нацизъм и да се гарантира, че Германия никога повече няма да наруши мира в света. Ние сме решени да разоръжим и да разпуснем германските въоръжени сили, да унищожим веднъж завинаги германския Генерален щаб, който многократно съдейства за възраждането на германския милитаризъм, да изземем или унищожим цялото немско военно оборудване, да ликвидираме или поставим под контрол немската индустрия, която би могла да се използва за военни производство; всички военнопрестъпници ще получат справедливо и бързо наказание. Ще бъде заличена немската нацистка партия, нацистките закони, организации и институции. Ще бъдат неутрализирани всички нацистки и милитаристични влияния в публичните институции, в културния и икономически живот на германския народ, ще бъдат предприети други съвместни мерки за бъдещето на мира и сигурността в целия свят. В нашите цели не влиза унищожаването на германския народ. Само когато нацизма и милитаризма бъдат отстранени, ще има надежда за достоен живот на германския народ и място за него в общността на нациите.
Репарации
Ние обсъдихме въпроса за вредите, причинени от войната с Германия на съюзническите страни, и решихме, че е справедливо Германия да възстанови щетите в натура, възможно в най-голяма степен.
Ще бъде създадена Комисия за овъзмездяване на загубите, която ще разгледа въпроса за размера на обезщетение за вредите, причинени от Германия на съюзническите страни. Комисията ще работи в Москва.
Тримата правителствени ръководители се споразумяха за следното:
1. Германия трябва да плати в натура за загубите, причинени по време на войната на съюзните народи.
Репарации на първо място ще получат онези страни, които са понесли основната тежест на войната, претърпели са най-тежките загуби и са участвали в организираната победа над врага.
2. Репарациите трябва да бъдат изискани от Германия в три форми:
а) Репарации от националното богатство на Германия в рамките на две години от капитулацията на Германия или прекратяване на организираната съпротива, разположени на територията на Германия и извън нея (оборудване, металообработващи машини, кораби, подвижен състав, германските инвестиции в чужбина, акции на индустриален, транспортен , корабоплаване и други предприятия в Германия, и т.н.);
б) Годишните доставки на продукти за текущия период трябва да бъдат определени по време;
в) Използване на немски труд/ на военнопленниците-б.р/.
3. За да се развият горните принципи в подробен план за репарации, в Москва е създадена Комисия по репарациите, съставена от представители на СССР, САЩ и Великобритания.
4. По отношение на определяне на общата сума на репарации, както и разпределението им между засегнатите страни след немската агресия, на договорихме: „Комисията по репарациите в началния етап на работата си ще вземе като основа предложението на съветското правителство, че общата сума на репарациите трябва да бъде 20 милиарда долара, и че 50% от тази сума отива в Съветския съюз.
Декларация за освобождението на Европа
Ние съставихме и подписахме декларация за освобождението на Европа. Декларацията предвижда хармонизиране на политиките на трите държави и съвместните им действие при решаване на политически и икономически проблеми на освободена Европа в съответствие с демократичните принципи. По-долу е текстът на декларацията:
„Министър-председателят на Съюза на съветските социалистически републики, министър-председател на Обединеното кралство и президентът на Съединените американски щати се консултираха помежду си общите интереси на своите народи и народите на освободена Европа. Те заявяват, че са постигнали съгласие за подпомагане на народите, освободени от властта на нацистка Германия, и народите на сателитни на „оста” държави за демократичните методи за решаване на политическите и икономически проблеми.
Създаването на ред в Европа и възстановяването на националната икономическа живот трябва да се постигне чрез процеси, които ще дадат възможност на освободените народи да унищожат и последните следи от нацизма и фашизма и за създаване на демократични институции по техен избор. В съответствие с принципа на Атлантическата харта за правото на всички народи да изберат формата на управление, трябва да бъде обезпечено възстановяването на суверенните права и самоуправление на тези народи, които са били лишени от тази агресивна нация чрез насилие.
За подобряване на условията, при които освободените народи могат да упражняват тези права, трите правителства съвместно ще помагат на хората във всички европейски освободени държави и в държавите-сателити, където, по тяхно мнение, обстоятелствата го налагат:
а) създаване на условия, вътрешни за света;
б) за прилагане на спешни мерки за облекчаване на проблемите на народите;
в) създаване на временни правителства, с представители от всички демократични елементи от населението за подготовка на свободни избори;
г) когато е необходимо, да се помага за провеждането на тези избори.
Трите правителства ще се консултират с други органи на ООН и временни или други правителства в Европа за решаване на проблемите, от които имат пряк интерес.
За Полша
Срещаме се на конференцията в Ялта, за да разрешим различията си по полския въпрос. Ние отново потвърдихме общото желание да видим силна, свободна, независима и демократична Полша, и в резултат на нашите дискусии, се съгласихме на условията, при които едно ново временно полско правителство на националното единство ще бъде сформирано по такъв начин, че да бъде признато от трите големи сили.
Постигнахме следното споразумение:
С оглед създалата се нова ситуация в Полша, в резултат на пълното й освобождение от Червената армия, се налага създаването на Временно правителство, което да бъде с по-широка основа, отколкото беше възможно преди скорошното освобождение на Западна Полша. Действащото в момента служебно правителство на Полша трябва да се реорганизира с включването на демократичните лидери от самата Полша и от поляци от чужбина. След това новото правителство трябва да се нарича Временното правителство на националното единство. То ще се ангажира с провеждането на свободни избори възможно най-скоро, въз основа на всеобщо избирателно право с тайно гласуване. В тези избори всички демократични и анти-нацистки партии имат право да вземат участие и да представят кандидати.
Тримата правителствени ръководители смятат, че източната граница на Полша трябва да следва линията Кързън с отклонения от него в някои райони от пет до осем километра в полза на Полша. Тримата правителствени ръководители признават, че Полша трябва да получи територии на север и на запад.
За Югославия
Ние се договорихме да препоръчаме на маршал Тито и д-р Субашич веднага да приложат сключеното между тях споразумение и образуват Съвместно Временно правителство. Също така беше решено да се препоръча на новото югославско правителство:
Антифашисткото събрание на Националното освобождение на Югославия да бъде разширено, за да се включат членове на последното югославско събрание, които не са се компрометирани от сътрудничество с врага, и по този начин да се създаде орган, наречен Временен парламент.
Също така бе направено общо преразглеждане на други балкански въпроси.
Югославско-българските отношения
Бе направен обмен на мнения между министрите на външните работи относно целесъобразността на югославско-български съюзен договор. Бе повдигнат въпроса дали да се даде възможност на държавата, все още под режим на примирие, да сключи споразумение с друга държава. Х. Еден препоръчва да се информира българското и югославското правителство, че такъв съюз не може да бъде одобрен. Stettinius предложи британските и американските посланици да обсъдят този въпрос с Молотов в Москва. Молотов се съгласи с предложението на г-н Stettinius.
Югоизточна Европа
Британската делегация повдигна пред колегите си следните въпроси:
а) Комисията за контрол в България.
б) Гръцките претенции към България, по-специално за размера на репарациите.
Берлинска конференция (17 юли – 02 август 1945 г.)
Целите на трите правителства по отношение на Румъния, България, Унгария и Финландия, както и в случая с Италия, са достигане по-скоро на политическа независимост и икономическото възстановяване, и упражняването на правото на народите да изберат собствена форма на управление.
1. Мирните договори с Румъния, България, Унгария и Финландия ще бъдат подготвени от Съвета на министрите възможно в най-кратък срок.
2. Трите правителства ще направят такива публични изявления по отношение на тези страни, които са от общ интерес, и които те сметнат за нужни.
3. Трите правителства препоръчват на Комисията за контрол да се вземат мерки за търсене на отговорност от румънското, българско, унгарско и финландското правителство.
4. Трите правителства се договарят да преразгледат съответните условията за примирие с тези страни, тъй като разпоредбите на тези условия може да изгубят актуалност.
Паметник на Чърчил, Рузвелт и Сталин в Крим
Няма коментари:
Публикуване на коментар