Всички станахме свидетели на поредния атентат на религиозна основа.
Мюсюлманин влиза в гей бар в Орландо, Флорида, и застрелва 50 души. Шок и ужас за целия свят. Америка скърби, политиците продължават да ни натякват, че ислямският тероризъм трябва да бъде спрян.
Но това е само прах в очите на хората.
Проблемът не е в това, а в липсата на истински контрол над оръжията в САЩ.
Такъв никога не е имало и никога няма и да има.
Според статистика на BBC за 2015 г., жертвите от огнестрелни оръжия са 13 286. Масовите убийства са 372, при които загиват 475 души и 1870 са ранени. Училищните престрелки са 64. Най-голямата група извършители са на възраст между 14-17 г. и между 18-24 години.
И макар че престрелките са ежедневие за американското население, след всяка една кървава баня то изпада в паника. И тогава се случва нещо толкова уникално за тази държава, че бих могъл с чиста съвест да го нарека „американски синдром“.
След всяка масова престрелка, парадоксално на човешката логика, следва бум на продажбата на оръжия. Така беше след клането в Нютаун през декември 2012, така беше след убийствата в Чарлстон, така беше след престрелката в Сан Бернардино, така е и сега. От страх, че президентът-демократ Обама ще затегне контрола над оръжията.
Откъде идва тази безумна и безрезервна любов към огнестрелното оръжие? Отговорът е един – Втората поправка на Конституцията.
Тя гласи: всеки американски гражданин има право да притежава оръжие.
Втората поправка е добавена към Конституцията през 1791. По това време пушката е неделима част от едно домакинство – тогава семействата са се изхранвали предимно чрез ловуване, а и в по-дивите части е била необходима за защита срещу вълци, мечки и койоти, или неканени гости.
Но ние не живеем вече в 18 век. Годината е 2016, ловуването от дълго време е само спорт, а оръжията са много по-лесни за използване и следователно – по-опасни.
А Втората поправка осигурява свободен достъп до тях, което е и предпоставка за възникването на престрелка.
С други думи, всяка една откачалка има правото да притежава оръжие и Конституцията защитава това право. Републиканците застават твърдо зад нея и дори казват, че именно правото да притежаваш оръжие прави Америка велика.
И макар в Капитолията и Долната камара, и Сенатът да са разделени, когато стане дума за контрол над оръжията, все повече републиканци се съгласяват с демократите и твърдят, че някакъв контрол трябва да има.
Но защо Втората поправка, която, както видяхме, днес нанася повече вреда, отколкото полза, не бъде премахната? Заради про-оръжейните неправителствени организации.
Националната оръжейна асоциация и Националният фонд по стрелкови спортове са неправителствени организации, които действат под закрилата на Втората поправка и които лобират за свободно разпространение на оръжия. Те се финансират от оръжейни компании и имат активи на стойност милиарди долари. Те са причината за това да не бъде наложен строг контрол над оръжията, защото имат безгранична мощ. Мощ, от която се бои дори президентът.
НОО и НФСС са толкова мощни, че могат да премахват политици от Долната камара и Сената, ако не действат в техен интерес. Въпросните политици просто няма да бъдат преизбрани на следващите избори и на техни места ще дойдат послушни Манджурски кандидати. Те успешно контролират Долната камара и Сената, като подкрепят своите хора и държат противниците си в страх. Те могат дори да организират импийчмънт на президента, ако поискат.
От друга страна, самото население не иска премахване на Втората поправка.
Дори има много хора, които излизат до магазина или до ресторанта с оръжията си – понякога пистолет, понякога и автомат. В оръжейните магазини можеш дори да си купиш АК-47, нещо, което е незаконно дори и в двете основни държави-производителки на този автомат – България и Русия.
Любовта на американците към оръжията е толкова силна, че всяко едно споменаване за контрол над оръжията ги настройва враждебно. Така се случи с почти всички мои бивши колеги, с които прекарах три години в американски университет. Имах приятели, с които учихме заедно, забавлявахме се заедно и имаме много хубави моменти. Когато написах първите си постове за контрол над оръжията във Фейсбук миналата година, това отприщи невиждана злоба у тях. От скъп и липсващ тям приятел изведнъж се превърнах във враг №1. „Ти си комунист“, „кой си ти, че да казваш кой има право да носи оръжие и кой не“, „ти не си американец, не се меси в нашата политика“, „всеки американец има конституционното право да притежава оръжие“ и много други злобни коментари получих обратно от хора, от които най-малко очаквах да чуя подобни неща за себе си.
Какви са изводите от всичко това?
Масови престрелки в САЩ ще продължи да има. Въпросът е не „дали“, въпросът е „кога“.
И отново ще има хора, които да искат справедливост, и отново няма да бъде направено нищо.
Скъпи близки на убитите в престрелки, не скърбете за тях. Те са загинали напразно.
Стефан Царев, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар