Какво се крие под повърхността се опитва да установи театралният спектакъл „Мъртвия град“, режисиран от Василка Йорданова.
Постановката се играе в малката зала на Театър „Сълза и Смях“, а ролите са поверени на Ирмена Чичикова, Христо Терзиев и Марина Александрова – Мандарина. С нея именно си поговорихме за професията на актьора, навиците и живота.
- Как влезе в „Мъртвия град“?
- Като човек на свободна практика винаги съм търсила някакви представления, които да са камерни, мобилни и да се играят на много места. Все пак нямаме силата на държавен театър, но за нас внушението, което предаваме е важно да е на ниво. Прочетох пиесата, грабна ме, защото е съвременна и интригуваща. Проблемите, които са зачекнати в нея са всъщност едно вечно присъствие. Задава въпроси, които и хората вечно си задават.
- Вечно като инертността и навиците, които убиват едно място ли? Кой е всъщност този мъртъв град?
- Възможно е да се каже, че градът е събирателен за всички хора, които вече живеят предимно в мегаполиса. В пиесата се разказва специално за Петербург. Той е потъвал два пъти. Бил е изгарян, опустошаван по време на различните режими. Но всъщност проблемите могат да се пренесат спокойно в който и да е град, тъй като това са проблемите на нашето общество днес. Трудно ни е да се отлепим от материята, а именно тя ни привързва към тези земни неща. Покрай тях забравяме да се огледаме и осъзнаем, че има една вечност, която кръжи около нас. Дори когато умрем, трябва да оставим нещо след себе си, но то да е съществено, а не къща, телевизор, хладилник. Оставете тези мъртви, мимолетни провокации на съвременното общество. Те се постигат за кратко време, но всъщност не са ни необходими. Всъщност това е посланието в пиесата.
- Ти едва ли държиш на „мимолетното“ и все пак без него не може.
- Опитвам се да преценя. Водя борба, не само като човек, който е художник, поет, актьор. Занимавам се с много неща и се хващам как съм обсебена да покажа какво ме вълнува като артист. В същото време се хващам на моменти как си мисля: „Ти имаш дете, трябва да му осигуриш хляб, материална база.“ За съжаление навсякъде тези професии не са добре платени. Рискът е огромен. Идват приходи, които свършват бързо, защото не са постоянни. Ако пък играеш в държавен театър, парите са много малко и се чудиш кому е нужна тази саможертвеност. После се питам: „А изобщо нужен ли е театърът, картината“... и се сещаш в каква дилема е човек всеки божи ден: дали да оцелява духовно или материално. Големият въпрос е как се съчетават двете неща. Правиш това, което радва душата ти. Виждайки, че и други хора се заразяват и са готови да откликнат, ти се струва достатъчно. Е, има го и момента, когато получиш сметката за телефона. Колебаеш се дали да дадеш парите за това или да отложиш това плащане за по-късно.
- При теб е явно какво надделява, но защо избра това, вместо някой по-лесен път към „успеха“?
- Това е въпрос до възпитание. Приемане на изкуството трябва да има от най-ранна детска възраст. Това не е материя. Икономиката не зависи от нас, но е белег за развитието на едно общество и за да има любов към театъра, музиката и другите изкуства, те трябва да се поливат и редом да са важни за българското образование, колкото е математиката, информатиката. Все пак от това зависи емоционалното здраве на една личност, на цял народ.
- Професията на актьора звучи примамливо, а като че ли хич не е.
- Трудна е. Чувстваш се неудобно като имаш частни проекти. Често се озоваваш в позицията на човек, който проси. Унизително е, но същевременно няма по-голяма награда за нас, когато срещнем някой, който ни каже, че харесва спектакълът, в който си участвал.
- Има ли някакво раздвижване във вашата професия, покрай сериалите и филмите, които се снимат вече и у нас?
- Започват да се променят нещата. Идват реформи в театъра. От друга страна закриват се сцени. Моят апел е тогава пък, ако ще минаваме на частен принцип, управниците ни да помислят как да облекчат меценатите, а да не им пречат. Аз се занимавам с частни проекти и не мога да разбера как сме единствената страна, която няма точна и ясна конкретност върху закона за меценатството.
- Разкажи повече за този проблем.
- Оказва се, че има хора, които искат да дадат пари за даден проект. Могат да помогнат, но когато даряват, трябва да платят нещо като десятък. Безумно е да дават процент, защото са дарили пари. Не е честно. Трябва да се освободят хората, които дават за изкуството. Те трябва да са облекчени, за да може и ние да съществуваме и в частна форма. Дори напълно бих подкрепила закон, в който се въвежда и данък култура – както има пенсионен, данък въздух. От заплатата на всеки по 5 лв. на месец да се дават за фонд изкуство и култура. Така ще има взаимодействие. Да има нормален кръговрат и място за всеки под слънцето.
- Като че ли повечето ти колеги също признават за този проблем. Преди време имаше и протест пред Народния театър.
- Това е една синджир марка, която няма как да се разруши. Мои колеги се страхуват да изразят ясна позиция върху това, което се случва, тъй като зависят от някой колега, който е вече бизнес ориентиран към собствената си професия. Дразня се от понятието „мечки“. Имам апел към всички хора, които са преуспели в тази професия. Искам да ги попитам как те започнаха и как извървяха своите първи стъпки към т. нар. техен успех. Смешно е да съществува понятието „мечки“.
Свързвам го с хора с верига за носа, движени от някой друг. Това е поръчково изкуство, заради нечии интереси. Съществува като ухажване на разни политически партии и хора с власт, имащи пари. Няма как да ги обвинявам, защото те не са виновни. У нас зловредната среда се поддържа. Предполагам, че ако ти искаш да се издържаш с това изкуство, трябва да направиш и тази духовна жертва – да си плюеш на таланта. Много мои колеги, ужасно способни, правят неща, които бих нарекла – фациалис – напъват се да са нещо, което не са и са се схванали от тази пуста инертност. Ето, стигнахме пак до нея. Пожелавам им скорошна промяна и осъзнаване. Връщане назад и припомняне защо са се захванали с тази професия. Имам въпрос към тези колеги: „Какви бяха в началото и в какво са се превърнали сега?“
Марина Александрова
Tialoto.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар