Лято

Лято

20 юни 2016 г.

Притча за болната толерантност

Днес ще ви разкажа една история, която открих онлайн и макар да не е моя, то определено си струва да се замислите за нещата, върху които тя фокусира нашето внимание.

Все неща от живота, все неща, които виждаме и явно ще продължаваме да виждаме противно на нормалната логика в България.
 

Ще ви я преразкажа по памет (не помня къде я прочетох), защото я видях преди няколко седмици, но все не ми оставаше време да я публикувам.

Имало някога едно българско семейство – мама, татко, дете и куче. Живеели си задружно те, докато един ден малкото дете не открило, че кучето е налазено цялото от бълхи.
 

– Мамо, татко – изтичал малкия бързо при своите родители – кучето има бълхи! Трябва да направим нещо за това!
 

– Нищо няма да правим! – отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек. – Бълхите също имат своето право на съществуване, а кучето, то трябва да се научи как да живее в симбиоза с тях!
 

Оставили кучето да живее с бълхите, без да предприемат нищо. Всъщност по-точно казано оставили бълхите да се разполагат на воля по животинката, без да ги притесняват.

Не след дълго детето забелязало и кърлежи по кучето си:
 

– Мамо, татко! Кучето е цялото покрито с кърлежи! Трябва да направим нещо, за да му помогнем!
 

– Не, не трябва да му помагаме! – заявил отново бащата, който бил умен и демократичен мъж. – Кърлежите имат права и кучето е длъжно да се научи да живее с тях!

Детето се натъжило ужасно много, защото истински обичало своето куче, но нямало какво толкова да направи, защото така повелявала ценностната система на неговите родители. Така семейството оставило и кърлежите да живеят спокойно на гърба на кучето. А кучето, кучето вече било цялото проскубано и се чешело до кръв в опит да се справи с паразитите.

След седмица наблюдателното дете отново забелязало проблем с кучето си. То започнало интензивно да слабее и за пореден път се обърнало към своите родители с молба:
 

– Мамо, татко! Кучето е цялото покрито с бълхи и кърлежи и почти не прилича на куче. Освен това слабее и подозирам, че вероятно има глисти! Не може ли да направим нещо? Аз потърсих в Интернет и намерих една фирма за борба с бълхи и кърлежи, която предлага професионални средства за обезпаразитяване…
 

– Нищо не трябва да правим! – прекъснал го отново грубо бащата, както вече споменахме човек с характер и европейски разбирания за толерантност и общество – Щом са се заселили в него, то самото куче трябва да осигури на глистите поне достойни условия за съществуване, защото и те са същества като него. А фирмата, за която говориш, е крайна екстремистка организация, която проповядва омраза!
 

– Добре – отговорило притеснено детето – но не може ли поне да го храним при нас вкъщи, а не да го оставяме на двора? Отслабнало е много, а уличните кучета редовно влизат при него и му крадат яденето – примолило се за пореден път детето на своя баща.

– Не – отсякъл пак бащата – Това би било дискриминация! Уличните кучета също имат права, както нашето собствено.

И така обикновеното българско семейство от татко, майка, куче и дете скоро останало семейство от татко, майка и дете, защото кучете продължило да слабее, разболяло се и умряло. Не минало много време и майката напуснала таткото, а той пък скоро заживял с друг мъж. От този си горчив житейски опит детето разбрало 2 прости неща, който никога не забравило до края на живота си:

1. Организъм, който не убива паразитите, е обречен да загуби собствения си живот;
 

2. Мъж, проповядващ толерантност, неизменно се оказва гей и всичко е само въпрос на време.


Антоан Мари Жан-Баптист Роже

Няма коментари:

Публикуване на коментар