Миналият петък светът се събуди с новината за резултата от референдума, проведен във Великобритания за излизане от ЕС. Недалеч е и денят, в който светът ще се събуди и ще разбере резултатите от изборите за президент на САЩ.
И в двата случая имаме нещо общо. Популизъм, национализъм и лидери с непокорни, руси коси. Дали през ноември няма да се окаже, че от двете страни на океана, начело на две от най-силните държави в света стоят лидери с несъмнени прилики – Доналд Тръмп и Борис Джонсън.
"Да направим Америка велика отново!", зове в кампанията си Тръмп. Джонсън и подръжниците му пък искаха да възродят величието и суверенитета на Великобритания, каквото и да имат предвид с това. Явно отърсването от неоспоримия бюрократичен ад, който представлява ЕС, е равносилно на това.
И ако Тръмп иска да построи стена по границата с Мексико, британците пък не искат различни имигранти да се роят в страната им. Джонсън сам възропта срещу имигрантите и се възмути: "Нямаме никаква сила да контролираме онези, които пристигат без квалификации и без предложения за работа от 28-те страни от ЕС".
Остава въпросът откъде трябва да се отцепят британците, ако искат да спрат и всички останали имигранти, които далеч не са граждани на Европейския съюз, а на други държави. Държави, които самата Британска империя е държала под властта си.
Кампанията за Brexit и тази на Доналд Тръмп имат още едно общо нещо помежду си. Възгледите им за свободната търговия. Brexit вижда своите проблеми в регулациите на ЕС. Все пак, както и изданието Quartz отбелязва – на ЕС му отне 15 години да определи що е то шоколад. Доналд Тръмп пък има простичко обяснение – икономиката на САЩ е в това състояние, "заради глупави решения, взети от глупави политици".
Макар и по различен начин, и двете стани търсят едно и също нещо.
Като цяло се усеща една нотка на носталгия в кампаниите. Да си върнем величието, да вземем страната си в свои ръце. Сякаш са вкопчени в блясъка на миналото, в преуспяващата Британска Империя или пък в Америка на подема, на бизнеса и безкрайните възможности.
Решенията им са простички – нека да се погрижим за себе си. Да разкараме имигрантите и ще настане мир и просперитет. Дали?
Можем да продължим с приликите. Подкрепата за Тръмп и Джонсън идва от по-възрастното население, по-консервативното.
Все пак има и една доста сериозна разлика между двамата.
Борис Джонсън е политик, врял и кипял. Той е познато име на политическата сцена. Колкото и поляризираща фигура да е, той се радва на доста сериозно одобрение в Консервативната партия. Борис Джонсън е и кмет на Лондон в продължение на 8 години. Учил в Оксфорд, заедно с опонента си в кампанията за оставане - Дейвид Камерън.
Републиканците в САЩ пък си имат Доналд Тръмп. Изникнал на политическата сцена като един черен лебед, той изненада не един и двама анализатори. Несъмнени са качествата му на бизнесмен, но той тепърва ще трябва да се доказва на политическата сцена. И световната, а и не само световната политика, нееднократно е показала, че едно се говори от предизборната трибуна, но понякога нещата са съвсем различни от позицията на властта.
Между другото, на 24 юни Доналд Тръмп пристигна в Шотландия и ведната се обърна към последователите си в Twitter. Кандидатът за президент на САЩ симпатизираше на кампанията за излизане на Великобритания от ЕС и със сигурност новината за резултата от референдума го е зарадвала. И така той туитна към последователите си в социалната мрежа, че е пристигнал в Шотландия.
"Тук много се вълнуват от вота. Взеха обратно страната си в свои ръце, точно както и ние ще си върнем Америка. Без игри!".
Именно Шотландия гласува много категорично за оставане в ЕС. Дали няма да се окаже, че паралелите между двамата популисти с непокорни руси перчеми от двете страни на океана са просто празни приказки? Може и така да се случи.
Но обратната перспектива е също толкова вероятна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар