България няма държавни субсидии за медии. Или поне няма такива официално.
Иначе преди всички избори партиите се редуват да изсипват пари на малки и големи медии, а след изборите управляващите могат за същата цел да ползват общи пари - за популяризиране на европейските програми. Десетки милиони евро влязоха в знайни и незнайни сайтове, телевизии, радиа и вестници за последните 7-8 години, раздадени от министерства, агенции и общини. В някои медии те са толкова важна част от приходите, че е съмнително дали те щяха да съществуват въобще без това перо.
Това е де факто неофициална държавна субсидия. С новото постановление на Министерски съвет, което влиза в сила тази седмица, надеждата е, че тя поне ще бъде регулирана, ако не спряна. Въвежда се праг на директното договаряне с електронни медии до 30% от парите и се въвеждат някакви, макар и съвсем начални изисквания за ефективност на тези пари. Т.е. държавата все пак ще трябва да се опита да получи нещо срещу тях, вместо да ги търгува за медиен комфорт.
Можем веднага да посочим къде ще се спънат тези опити: липсата на адекватни данни за тиражите на вестниците например. Или раздутият трафик на сайтове като pik.bg, които така или иначе объркват рекламния пазар. Дори пийпълметрията ни е двойна и все още няма единодушие за системата. Но това са проблемите на медийната среда в България - те са в основата на въпроса защо тя е така сбъркана, толкова прогнила и така лесно манипулируема. Държавата няма как (и не бива) да се опитва да поправя тези недостатъци, защото в една работеща пазарна икономика те би трябвало сами да се разрешат. Но задължително трябва да се опита да осигури максимална прозрачност за парите, които дава на медии, иначе затинява и без това мръсното блато.
Ако това е първата стъпка, то следващата задължителна е да се осигури спазването на тези правила. Иначе направо да предложи система за държавно субсидиране на медии - ще бъде по-ясно.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар