Зима

Зима
Пролет

22 юли 2016 г.

Как се става предател и се изменя на държавата

Каква е днес дефиницията за държавна измяна. Какво трябва да се предаде, за да станеш предател. И как трябва да бъдеш наказан, след като смъртта е прекалена.

Не някога, а винаги държавите са знаели отговорите и са имали под ръка нещо достатъчно надеждно за рязане на глави. Технологията се е променяла, но крайният резултат винаги е бил консервативен.

Днес Турция знае всички тези отговори и дори знае къде точно в килера е оставила машинката си за подстригване на глави.

На други места по света също поназнайват нещо, не е само Турция, но тя най-много се набива в европейските ни очи. Които, стига да искат, ще видят принципните отговори на вечните държавни въпроси.

Днес обаче всичко е относително, защото европейските времена са такива – модерни, либерални, снизходителни, чак необяснимо жалостиви. Но най-вече са антидържавни, което ги прави оправдано импотентни да развъждат предатели.

Човешката реколта от изменници никога не е била по-богата, но отдавна никой не ги третира така. Понеже никой не гледа сериозно на държавите – затова и държавната измяна не е сериозно престъпление.

Буквално дни преди турския полупреврат в Германия започнаха разследване срещу отбилата се насам Татяна Фестерлинг.

Заради призива й мъжете на Европа да помогнат в опазването на нашите граници от мигранти екслидерът на „Пегида” може да се окаже подсъдима за „вербуване на хора за чужда военна сила”.

И понеже няма друг пример, този би трябвало да изчерпва днешната евродефиниция за предателството.

За строителите на съвременна Европа углавно и непростимо е единствено посегателството срещу демокрацията. Иначе всичко друго може да бъде посмекчено, всички останали имат човешки права, и предателите – и те са хора, на тях също им се живее.

Дори и най-големият човешки боклук предполага да бъде добре съхраняван и обслужван.

Дори и той може да бъде оправдан, та чак идеализиран, ако се самопредстави, че мъжки се е борил за човешки правдини и срещу някакво диктаторско потисничество. 

Ако държавите пречат на демокрацията – те трябва да бъдат на момента сринати и веднага изринати. Великата демократична цел оправдава средствата, но преди това трябва да бъде направено нещо за положителния предателски имидж.

Нищо положително обаче не може да се направи и не си струва даже да се опитва. Затова и не сте чували, нито пък ще чуете скоро някъде да са организирали европейски лов за държавни изменници. Но пък не минава и кръгъл час, без да се отегчите от нечии недостатъчно напреднали човешки права.

Да вървят по дяволите държавите, човекът е важен днес. Толкова е важен, че дори за един отделен човек и за неговите най-откачени перверзии си струва да бъде опропастена цяла една държава.

Не някога, никога не е било така, но днес европейските времена са точно толкова модерни. А строителите им освен всичко друго са и непоносимо нахални – не само че не могат да дадат дефиниция на вечните държавни въпроси, но и поучават държавите, които имат собствени отговори на що е то предателството и има ли почва у тях.

Трябва ли дефинираните изменници да бъдат хранени доживот в затворите и колко бял хляб би останал неизяден, ако го имаше смъртното наказание.

Това наистина е принципен въпрос, който строителите на съвременна Европа броят като решен завинаги и като първо условие да станеш част от тяхната компания.

Затова и са толкова смели да рекетират с него, но никога не са имали и няма да имат топки да питат своите народи какво мислят за използването на наказателни взводове. 


По-добре народите им да се концентрират върху спазването на човешките права – днес наред е Турция.



Калин Руменов, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар