Няколко деца пребиват зверски друго дете, което лови покемони, защото го подозират, че не е от любимия им отбор.
В съда бащата на един от побойниците излиза и казва, че детето не е бито без причина.
След това казва, че синът му е в лоша компания, но може би това ще му е за урок.
Докато го казва, отзад излиза друг младеж (вероятно приятел на побойниците), който поглежда камерите на телевизиите и с ужасяващ израз показва среден пръст, който в кадрите на новините е замазан, защото законът за радио и телевизия не позволява да видите истинското лице на живота, който живеем.
Да, добре дошли в реалността.
14 годишните ни деца са пребиват от бой.
А ние седим и се чудим как да оправим геополитиката.
Как да оправим международните проблеми, как да дадем акъл на НАСА, как да направим песните на Бионсе наистина професионални, щото много ги разбираме нещата.
Ние сме специалисти по всичко, освен по едно - да направим децата си добри, толерантни, обичащи, мислещи, умни.
И понеже винаги трябва да има поука, ето ви я:
Скъпи мои приятели!
Ние се провалихме!
Децата ни са нашето наказание.
Брадвите заместиха книгите, които не им дадохме.
Юмруците заместиха бащинските и майчински съвети, които не им дадохме.
Омразата им замести любовта, която не им дадохме.
Провалихме се и вместо да си вземем поука, продължаваме да се проваляме.
И така, докато някой ден всички вземем по една брадва и с нейна помощ направим една наша уникална брадвена съдебна реформа.
И помнете - крачката от народния съд във Фейсбук до изпълнението на присъдите от този народен съд в реалния живот не е чак толкова голяма, колкото ни се струва.
Дето се вика - ние ловим покемони, та един съсед, който не е от любимия ни футболен отбор ли няма да заколим?
Венци Мицов, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар