Зима

Зима
Пролет

9 юли 2016 г.

Иван Вазов: Аз не клюмнах, все вървях напред (видео)

"Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството..."

На  9 юли отбелязваме 166-та годишнина от рождението на Патриарха.

„Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших – тъй да се рече – моето самообразование. Но в него останаха големи празнини…

Записах стихове – зачиракувах в поезията – от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.

От 1895 година, по-честит от Скитника евреин – аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.

Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.

През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието и на вярата ми.

Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на своите скали.

Но да не хуля Бога: 24 октомври т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той освети с лучезарно слънце облачното небе на моята късна есен.“


Така описва живота си в автобиографията си Иван Вазов на 3 ноември 1920 г.

Иван Вазов произхожда от семейство на средно заможен търговец. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18-ти век по време на управлението на Али паша Янински.
 

През 1870 г. Иван Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Бор“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. 

През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.

Едни от най-известните произведения на Вазов са одата „Опълченците на Шипка“ част от цикъла с 12 оди „Епопея на забравените“ и романа „Под игото“, които продължават да се изучават и днес от учениците. Също така стихотворенията „Батак“ и „Новото гробище над Сливница“ – част от стиховете на което са отпечатани върху паметника на Незнайния войн.
/Lira.bg

           МОИТЕ ПЕСНИ

        И аз на своя ред ще си замина,
        трева и мен ще расне над прахът.
        Един ще жали, друг ще ме проклина,
        но мойте песни все ще се четат.

        И много имена и лесна слава
        годините без жал ще изметат
        ил ще покрие плесен на забрава,
        но мойте песни все ще се четат.

        В тях зов се чуй за правда, за свобода,
        любов и благи чувства ги красят
        и светлий лик на нашата природа,
        та мойте песни все ще се четат.

        В тях вее на Балкана лъхът здрави
        и тайните хармоний му звучат,
        и гръмът на народните ни слави,
        та мойте песни все ще се четат.

        Във тях душата ми изля се цяла
        с най-скъпите си бисери, цветя,
        в тях всичко светло, ценно си е дала,
        във тях живей, звънти и тръпне тя.

        Не ме смущава див вой от омрази,
        не стряска ме на завистта гневът –
        спокойно гледам в бъдещето ази:
        там мойте песни все ще се четат.

        Те жив са отклик на духа народни,
        а той не мре, и дор сърца туптят
        от скръб и радост в наший край свободни,
        и мойте песни все ще се четат.

        Януари 1913


Няма коментари:

Публикуване на коментар