Книгата – нож с две остриета

Ако българите четяха повече, щяха да са по-щастливи. Или ако не по-щастливи, то поне по-грамотни...
 
Чудесно е, че всеки може да издаде книга, и то срещу скромно заплащане. Има ли файда обаче? Колко българи четат книги?

Според последните проучвания 2/3 от сънародниците ни го правят по-рядко от един път годишно или, иначе казано, почти не четат. 

Но за какво ти е да го правиш? Далеч по-приятно е да останеш в сивия си свят, нали? В грозната ни действителност или във виртуалната си реалност. А не да се прехвърлиш на по-хубаво място, дори и мислено. 

Ако българите четяха повече, щяха да са по-щастливи. Или ако не по-щастливи, то поне по-грамотни. Нямаше да пишат „када“, „ас“ или на маймуница. Щяха да имат малко по-богат речник и една идея по-голяма обща култура, извън разбирането от политика и футбол.

Слава богу, че някак покрай електронните книги стана модерно да четеш в метрото. Може просто да зяпаш в екрана, но пак е по-добре, отколкото да оглеждаш господина срещу теб и да разсъждаваш около въпроса „Това, че не е жена, прави ли го мъж?“ примерно. 

Телефоните с камера и достъп до интернет колкото изядоха книжките, толкова ги и възродиха. Напоследък няколко много модерни заглавия, съдържащи облекчаване по голяма нужда, а след това заспиване, се появяват на повечето снимки във Фейсбук, задължително придружени с леко алкохолно питие, заровено в пясъка до обезкосмените специално за морето пищялки. Да се надяваме, че след постването в социалните мрежи притежателката на четивото ще прехвърли няколко реда, сричайки наум, вместо да си гледа смартфона колко лайка ще натрупа под снимката. 

Надеждата ни крепи, нищо че вече е почти умряла. Дори понякога първа пада в жертва, след като видиш, че книгата се използва само като шапка или да държи хавлията да не хвръкне. 

Но за какво ти е да четеш на плажа? Все едно всеки ден си на море. По-приятно е да се взираш във водата, в телефона или в дупето на сервитьорката. Ако си жена, ще си мислиш – „Оф, тая пък какво се фръцка“, а ако си мъж, с поглед и малък бакшиш ще изразяваш щенията си за краткотрайно съвкупление. Ако си прочел някоя книга, може и да направиш добро впечатление със сравнително правилен изказ, от който отсъства „ъъъ...“. Но пък и ако си толкова начетен, също не е гаранция за успех. Сервитьорката може да те сметне за смотан.

За дамите също книгата е нож с две остриета. Ако забоде нос в страниците, как ще разбере кой я бройка? Но пък и без книжка на плажа си е като без телефон във фитнеса. Затова най-добре правиш една снимка с четивото, качваш я, а след това го оставяш на видно място. 

Хем да не ти пречи на очите, хем някой, различен от майка ти, да те помисли за умна и красива.

Боян Димитров, "Монитор"