Вече нищо не можем да направим срещу мегаломанията на Германия и нейния либерален фюрер, че в момента решават „историческа задача”, че са подхванали „историческо предизвикателство”.
Вече сме безсилни да доказваме, че всъщност се извършва историческа глупост, която неизбежно ще завърши с цивилизационен провал.
Вече нямаме друго оръжие срещу Германия, освен да я мразим и превъзнасяме до световен злодей. Всичко останало се оказа прекалено рационално, а Германия се оказа по-комплексирана, отколкото очаквахме.
В началото по традиция беше словото, което рикошираше в стената от политкоректно високомерие и се превръщаше в слово на омразата срещу „бягащите страдалци”.
После се появиха първите видео доказателства за бита и душевността на същите страдалци, след тях в Кьолн започна Нощта на дългите пишки, заредиха се дните на абсурдната цензура, а накрая всичко беше омазано с кръв.
При толкова много кръв за толкова кратко време и при целия бекграунд от всевъзможни цивилизационни извращения – едва ли има правителство, което би оцеляло и пет минути.
Още повече, че лично либералният фюрер е поканил страдалците – всеки страдащ да идва насам, а ние имаме историческата задача да се справим.
Още повече, че след всичко случило се фюрерът обещава нещата да продължат постарому – някакви си джихадисти няма да „подронят нашата готовност да приемем хора, изпаднали в беда”.
Подобно правителство начело с оптимистичен до откровена дебилност фюрер не би си намерило място в нито един антипод на „нормалните държави”. Ние се въприемаме точно така – като всичко, което не е нормалната Германия.
Но съм сигурен във вас, обзалагам се за още много по-малки и по-големи от нас, че не биха понесли и четвърт от дезертьорството от реалността на нормалните фюрери. А електоратът в нормална Германия само яде скришом по някой друг процент от рейтинга на Меркел, но въобще не може да се каже, че преяжда.
Германците, разбира се, знаят кое е най-доброто за тях. А ние и всички по-малки и по-големи от нас вече само по един единствен начин можем да им развалим себеусещането, че са най-свестните пичове на континента, защо не и на планетата Земя, защо не и в Слънчевата система.
Германия не разбира от християнска дума, не си брои грешните пари за измамна интеграция, носи на масов бой и на групови изнасилвания, нищо не може да я засегне на чест – дори демонстративната неблагодарност на страдалците и тяхното откритото презрение към „приемащите хора, изпаднали в беда”.
Вече дори собствената им кръв на случаен принцип не може да препълни устите им, с които повтарят – не слагайте страдалците и терористите под общ знаменател.
Германия не се страхува от нищо живо и реално, не се обижда от нищо срамно. Остава тогава да бъде уплашена с нещо, което счита за отдавна погребано. Налага се да изровим скелета на стария германски злодей като заплаха за континента.
Налага се най-безсрамно да експлоатираме комплексите на Германия, както тя най-безсрамно въвлича цял континент в тяхното избиване.
Налага се да припомним на „най-свестните пичове”, че имаше времена, когато никой не ги броеше за свестни. И до тях се стигна пак заради мегаломанията им, заради лошата им самопреценка, че могат да се справят с „исторически предизвикателства”, заради фанатичното недопускане, че всичко може да завърши с исторически провал.
Днес пак се налага здравословно да помразим Германия от европейско сърце и от християнска душа. Налага се всяка сутрин да я поздравяваме с Добър ден, Германия, и дано не видиш бял ден. Не заради друго, а защото бялото би се набивало като прекалено расистко.
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар