За съдбата на една дупнишка банка се говори от сутринта. Става въпрос за „Дупнишката популярна каса“, която успяла да привлече спестяванията на десетки дупничани, както се сещате с примамливи оферти.
Потърпевшите разказват за предлагана годишна лихва от 14%, при условие, че повечето банки от около година предлагат лихви от около 1%-1,5%, та даже и по-малко. Някои от хората са „инвестирали“ по 6-7 хил. лв., но има и други, които са доверили на тази схема цели 150 хил. лв., тоест всичките си спестявания. В схемата са замесени дори и пенсионери, които са вкарали парите си за старини и сега остават без нищо.
Причината да остават със скъсани джобове е както сами се досещате, че „банката“ фалирала, а собствениците и са неоткриваеми.
„Пирамиди, фараони и балъци за милиони“, така се пееше във всеизвестната песен на народния певец Володя Стоянов. Най-малкото заради това, което преживяха много българи през 90-те години, би трябвало да знаят, че подобни доходи от нищото не могат да се появят. Дори и „Популярната каса“ да ги инвестира в някакви предприятия или собствен бизнес, тя пак не може да направи такава възвращаемост. Най-големите финансови институции могат да ви обещаят печалба (доходност) от 4-5% на година.
Интересното е, че някои хора са получили своята лихва и май това е единственото с което ще си останат. Парите за лихвите, разбира се идват от другите участници, които наливат в банката и да кажем за хиляден път – когато потокът от новопостъпващи секне, парите за лихви изчезват.
Пострадалите казват, че собствениците на банката били известни в града със своите заложни къщи и с това, че имали гишета на компания за плащане на сметки. Затова сигурно са си помислили, че хората просто са много напред с финансите и затова може да им се има доверие.
Всъщност „касата-банка“ била регистрирана, като кооперация и това може би е причината да остане незабелязана от БНБ. Поне по документи всичко изглежда съвсем легално. Тук е проблема и със законодателните дупки. Търговският закон, дава специални привилегии на правната форма „кооперация“ през 90-те години, заради приватизационния процес, като се смята, че чрез тях може да се постигне някаква форма на „демократизация на капитала“, така че работниците да притежават част от това, което кооператива създаде. Както и да е, тези години минаха, кооперация почти никой не използва, но законодателството си остава същото.
Ако БНБ не е отговорна за това недоразумение, възниква въпросът – Как дупнишката икономическа полиция веднъж поне не се заинтересувала от причудливата каса със странно име.
Най-малкото защото офисът на „Популярната каса“ се намира в центъра на града и най-вероятно са знаели много добре за нейното съществуване. Това си е съвсем легален грабеж, под носа на местните органи - полицейски и общински в град с население от 37 хиляди души.
Само дето икономическа полиция не носи отговорност, местната прокуратура не носи отговорност, кмета не носи отговорност, общинския съвет не носи отговорност. Нито една от тези институции няма да се трогне от отчаяната заплаха на един от пострадалите, че ще вземе една туба с бензин и ще се запали пред президентството. И когато той наистина го направи, пак на никой в администрацията няма да му пука.
Защото сме такава държава в която съдебната система ви разглежда единствено като документ. Полицията ви приема като документ, а всеки документ може да изчака.
Жалкото е, че подобни неща са напълно предотвратими. Жалкото е, че тези хора работят цял живот, за да заделят пари за старини, а няма кой да ги предпази от собствената им неграмотност.
Жалко наистина!
No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар