Вързаният Хипократ

Оказва се, че не само Темида е с вързани очи в името на справедливостта.
 
С вързани ръце е и Хипократ, колкото и това да е чудно някому. 

За да се уверите, опитайте се да подадете сигнал в Българския лекарски съюз за гаф на доктор, от който следва да му бъдат отнети правата. Просто нищо няма да последва. Защото ръцете на Хипократ са вързани, но не с превръзка в името на обективността, като тази на Темида, а със Закона за съсловните организации, от една страна, и Етичния кодекс на БЛС, от друга.

Колкото и да е голяма грешката на медика, колкото и членовете на Централната етична комисия на БЛС да са нахъсани да изчистят съсловието от черните овце в него, те не могат да направят нищо. Погледнато според нормативната база, дори министърът на здравеопазването (който и да било той) да сезира въпросната комисия, ще удари на камък. Причината е направо трагикомична.

Оказва се, че Централната етична комисия, която е избрана от най-висшия орган на съсловната организация – съборът, не може да налага наказание „отнемане на лекарски права”. Това обаче могат да правят регионалните етични комисии, чиито членове са избрани на общо събрание. Макар и те да имат това право, лишават доктори от права едва след като влезе в сила присъда срещу тях. Защото, докторите по места се познават. Трудно някой ще скочи срещу колега, който по стечение на едни или други обстоятелства утре може да му се окаже началник или пък под скалпела му да легне собственото му дете. 
 
Друг е въпросът, че докато една присъда влезе в сила, за да му бъде сложена и медицинската диплома на трупчета, не е ясно колко още пациенти ще минат през кабинета на същия този доктор и дали той няма да повтори, че и потрети допуснатата вече грешка, за която срещу него се води дело.

Дори да се намерят един-двама обективни членове в етичните комисии на БЛС по места, пак ще ударят на камък, защото рискуват самото съсловие „да им вземе главите”. Причината – твърде елементарна, но изключително ефикасна за опазване на доброто име на гилдията.

Етичният кодекс на съюза е „застраховал” всеки един свой член срещу риска да му бъдат отнети правата, като е предвидил санкция за медик, който уронва престижа на колега. Какво точно трябва да се разбира под това понятие обаче, документът не казва. Затова пък е ясно, че всеки лекар, дръзнал да се произнесе негативно, но обективно за друг, ще понесе санкция.

Ето затова в малките населени места, а и не само в тях, трудно се намират хора, които да бъдат включени в лекарските експертни комисии по едно или друго дело. Резултатът е жалби от пациенти валят всеки ден, но за пет години само седем човека са с отнети права и то след влезли в сила присъди.

Действително, всяко съсловие е силно пред своите членове, когато пази интересите им. Но е с авторитет пред обществото, когато не крие черните овце в стадото си, така, както се практикува в останалите европейски страни. Защо това да не е така и у нас?

Силвия Николова, "Монитор"