Есен

Есен

14 август 2016 г.

Ген. Тодор Бояджиев: Днес повече от всякога има т.нар. приятелско разузнаване

"Финансовите потоци - това е мястото, където трябва да се търси превантивното пресичане на тероризма."
 
- Г-н генерал, как си обяснявате сериозния интерес към вашата книга “Наръчник на шпионина” , особено след публикациите, свързани с делото срещу бившия шеф на НРС ген. Кирчо Киров?

 - Демократичното общество е добре осведомено, но винаги търси нова информация, за да не бъде лесно манипулирано, за да може да взема информирани решения. За съжаление, в световните класации за обективно информиране и свобода на словото България продължава да се движи надолу. Това е една от причините през последните 15 г. да напиша 10 книги по въпросите на сигурността. И нямам намерение да спирам. В момента на компютъра ми се трупат страници от новата ми книга “Изповедта на един шпионин”.

- В “Наръчник на шпионина” отделяте сериозно внимание на т. нар. агенти за влияние. Даже сочите примери от преди 2500 г.? Толкова ли е древно това изкуство?

- Ще цитирам китайския философ Сун Дзъ, който 5 века преди Христа описва редица форми, методи, средства на шпионажа. Там Сун Дзъ разказва една доста поучителна история за китайски военачалник, помилвал осъден на смърт, срещу което той трябвало да отиде във вражеската държава и да предаде на шефа на стратегическото планиране важно съобщение. Тъй като съобщението било особено секретно, го поставили във восъчно топче и накарали агента да го погълне. Разбира се, агентът не знаел съдържанието на съобщението. Както било планирано, го прехвърлили на вражеска територия, но преди това умишлено пуснали слух, че ще изпратят шпионин с важна депеша. Агентът бил арестуван и след дълги мъчения признал за топчето. В съобщението намерили списък с имената на хора на високи позиции, които уж тайно работели за врага. Това, разбира се, било дезинформация, но свършила работа. Набедените били арестувани и обезглавени.

- Но това активно мероприятие става преди 2500 г.? Как е днес? 

- То има своя еквивалент малко преди началото на Втората световна война, когато Хитлер в резултат на активно мероприятие на Абвера лишава СССР от редица военачалници. Чрез Томаш Масарик, президент на Чехословакия, “на тъмно” пробутват на Сталин информация, че маршал Тухачевски и още няколко негови колеги, минали през Германия по линия на обмен, са вербувани от Абвера. И Сталин ги изправя до стената. Агентите за влияние се използват активно и днес с разрастването на т. нар. хибридна война. 

- На мода днес са и активните мероприятия. 

- Те още са на мода, а някои от тях са променили света.

- Кои например? 

- Например английската операция “Лиоте”, утвърдена за изпълнение на 29 октомври 1939 г. Целта на това активно мероприятие е в рамките на 50 г. да се постигне разпадът на СССР. Прибавете към 39 50 и ще видите, че операцията дава резултат само с 1 г. закъснение. През 1991 г. СССР като държава изчезва. Втората операция - “Разцепващ фактор”, е американо-английска. Тя започва през 1949 г. Нейната цел е по-разширена - след 40 г. да няма социалистически блок. Тя бе постигната с падането на Берлинската стена точно след 40 г. Такива операции има и днес.

- По-скъпи ли стават днес агентите за влияние? Какви са начините за плащане? 

- Да имаш агент за влияние, е много, много скъпо удоволствие. Ще посоча отново исторически пример. По времето на Наполеон руското разузнаване се сдобива с френски агент, известен с много псевдоними. Това е “Красавецът Леандър” или “Братовчедът Анри” или “Анна Ивановна”. Трудно е да се повярва, но зад всички тези псевдоними стои външният министър на Френската империя Шарл Морис дьо Талейран. 

- За какви пари е работил Талейран? 

- В лично послание от 15 септември 1810 г., което все още се пази в руските архиви, Талейран пише дословно на император Александър I: “Напоследък се поохарчих”. И иска от него 1,5 млн. френски франка в злато. Александър I обаче му отговаря: “Не мога да ти ги дам, защото това може да те съблазни да харчиш нашироко и да събуди подозрение”. 1,5 млн. франка по онова време са колосална сума! Неслучайно Талейран е останал в историята с жизненото си кредо: “Главното качество на парите е тяхното количество” 

- В книгата си пишете как от парите, които Русия получава от САЩ за продажбата на Аляска, изчезват едни 200 000 долара - огромни за онова време пари. Те били вложени в специален фонд за разузнаване, а за изразходването им отговарял лично държавният глава. Това как кореспондира с днешните събития? 

- Кореспондира, и то много пряко. Малцина знаят, че най-напред Русия подписва договор за отдаване под аренда на Аляска за 100 г., след което тя да се върне в състава на Руската империя.Впоследствие обаче американците добавят още малко златни долари и към договора се появява анекс, че продажбата е за вечни времена. В случая важното е, че руснаците не са отчели стратегическите си интереси, а са гледали моментната конюнктура Ако искате паралел с днешната действителност, ние продадохме нашата Аляска - газопровода “Южен поток”, буквално без пари. За да сме изправени сега пред “Турски поток”. Де факто отчетохме съображенията на САЩ и ЕС, но не отчетохме нашия стратегически интерес, който не се изчерпва само с транзитните такси. Един газопровед на територията на страната става допълнителен гарант за нашата национална сигурност. 

- В случая с Аляска се казва, че за изразходването на онези 200 хил. долара отчет може да се търси единствено от държавния глава. А как е днес? 

- В наше време настъпиха известни корекции. Доскоро и при нас държавният глава отговаряше за разузнаването. Но както по света, така и при нас, започна да действа правилото да се опази президентът от евентуален гаф или провал. И това бе демонстрирано както при аферата “Уотъргейт” в САЩ, така и при преговорите между САЩ и Иран. Тогава президентите Рейгън и Никсън бяха извадени от неудобните ситуации. Неминуемо държавният глава сигурно знае за парите, дадени за агенти за влияние. Той обаче няма как да разписва документи, защото има риск при смяната на властта наследникът да ги осветли, което несъмнено ще е против националния интерес. 

- Защо обаче такива гафове няма във военното разузнаване? Твърди се, че там подобни разходи са били утвърждавани от тричленки? 

- Не, това е невъзможно. Когато става въпрос за супердържавна тайна, някаква тричленка да утвърждава разходите е направо глупаво. Подобен подход може да се използва при елементарни разходи. Една супертайна знае ли се от двама или трима, вече не е тайна. 

- Има ли днес приятелско разузнаване, г-н генерал? Дали САЩ ни разузнават така, както на времето ни разузнаваше СССР? 

- Днес повече от всякога има приятелско разузнаване. Затова в “Наръчник на шпионина” съм отделил цяла глава и съм публикувал маса документи в оригинал на английски, защото преводът понякога изкривява съдържанието.

- Какво е това да подслушваш мобилния телефон на най-главния си стратегически партньор г-жа Ангела Меркел, ако не разузнаване между партньори и съюзници?  

- Навремето СССР нямаше защо да ни разузнава, защото получаваше всичко, каквото му трябва. По същата логика и САЩ няма за какво да ни разузнават, ако е вярно това, което е казал ген. Димо Гяуров по време на първата си визита в САЩ: “Ние нямаме тайни от американците”. Как пък нито един ваш колега не го попита на връщане: “И американците ли нямат тайни от нас?” Нали сме равноправни партньори. А истината е, че американците го правят, и мога да кажа коя е приоритетната задача на американската резидентура в София. На първо място, това е корупцията по високите етажи на властта. А как използват получената информация, вече е друг въпрос. 

- Днес по-трудно ли се вербуват агенти? 

- Днес е много, много по-скъпо, а ние сме бедна държава. Докато имаше два блока, основната база за вербовка бе търсене на идейна близост с хора от противниковия лагер. 

- Според вас проспа ли турското разузнаване опита за преврат? А руското и американското? 

- А защо пропускате и българското? Ние може да сме партньори, но това не пречи да се разузнаваме. По-точният въпрос е какво бе участието на тези разузнавания в опита за преврат. Само ще припомня, че чистката, която в момента провежда Ердоган, съвсем не подминава и МИТ - турското разузнаване. А самият президент не спира да споменава между виновниците и САЩ, и Европа. 

- В книгата си вие пишете: “За терористите няма правила. За терористите няма невинни”. Как тогава да се борим с днешния тероризъм? 

- Ще ви отговоря с шеговитото мото на Българския евро-атлантически разузнавателен форум, който създадохме още през 1993 г. А то е: “Шпиони от всички страни, съединявайте се!”. 

- Тогава лансирахте идеята за международна разузнавателна общност, за коректно партньорство между професионалисти. 

- Идеята бе за международна разузнавателна общност не като доктрина, не като лозунг, не като решение на Европейския парламент, а като общност, която действа ефективно. За съжаление тази идея все повече се отдалечава от реалността и се доближава до утопията. 

- Кое е по-ефикасно за борба с тероризма - въздушните удари или пресичането на финансовите потоци? 

- Определено второто. И аз съм от малкото автори, които извеждат финансовия фактор като един от водещите двигатели на международния тероризъм. Запитвали ли сте се защо никъде не може да се прочете нещо за събитията на Нюйоркската борса 2 дни преди 11 септември 2001 г.? Или защо последните 29 страници от 800-страничния анализ на американския Конгрес за атентата продължават да са строго секретни?! Финансовите потоци - това е мястото, където трябва да се търси превантивното пресичане на тероризма. А не да вървим след събитията. 

- Г-н генерал, кога разузнавачът става предател и не зависи ли това от гледната точка? 

- Това е системен, принципен въпрос. Има много голяма разлика между това да работиш за другата страна и да предадеш собствената си държава. Едните го правят за пари, а другите - по убеждение. Само един пример. През 1963 г. Ким Филби каца в Москва, а в Англия е обявен за предател. В същото време студенти от университета в Кеймбридж създават фен клуб в негова подкрепа. Защо ли? Не защото споделят идеите му, а заради възхищението от факта, че той е имал някакви идеи и е решил да ги защити. И още нещо - когато в края на войната Москва предлага на т.нар. “Петорка от Кеймбридж” пенсии от по 5000 паунда, и петимата разузнавачи отказват. Ние не сме работили за пари, бил техният аргумент. 
 Ген. Тодор Бояджиев

Интервю на Любомир Денов, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар