Някакъв никому неизвествен ни турчин, който не бил като Левски, но предателите му на турските власти били същите попкръстьовци.
И сега тези предатели най-малкото трябва да подадат оставки, защото са предали не просто някакъв Абдуллах, а великата идея за човешките права.
Това е толкова възвишено грантоедско и неправителствено умно – заради някакъв Абдуллах да сваляш правителства. Това е все толкова необяснимо нахално – днес да търсиш правителствена отговорност заради човешките права на абсолютно непознат човек, който може да е всякакъв, а вчера и оня ден си е мълчал като неправителствен задник за доказани и доказали се терористи.
Ако искате, ще си говорим за Абдуллах, но първо трябва да обсъдим други две имена. Защото и при тях схемата е същата - проста и изпитана като наръчник за телефонни измами. Появява се някакъв човек без документи, преминал незнайно как границата. Представя ни се за велик дисидент, избягал от диктаторски режим, за който няма две цивилизационни мнения. Незнайно как си намира или му намират правозащитни ятаци, които пък му намират адвокати, които пък представят косъма му за толкова чист, сякаш е откъснат от брадата на Пророка.
Ако искате, ще си говорим за закон, морал и човешки права, но първо трябва да обсъдим Ахмед Чатаев. Едноръкият чеченец, когото заради статута му на политически бежанец не дадохме на Русия. Щото там царува зъл диктатор, който може да набеди всекиго в тероризъм. После турските власти посочиха Чатаев като организатор на атентата с 200 убити и ранени на летище „Ататюрк” преди два месеца. Но като знаем колко султанско е и в Турция – нищо чудно Чатаев пак да е набеден.
Човекът е дисидент на два диктаторски режима и няма смисъл да се придиря на неправителсвените организации, които в България са работили за чистия му косъм. Как са се свързали с него, той ли ги е търсил, плащал ли им е да го защитават, какво са си купили с хонорарите – дайте ни ги тези организации, за да ги питаме къде занесоха парите и дали донесоха морална отговорност. Знаем, че ги има, защото го пише в доклада на Българския хелзинкски комитет за добре свършената му работа през 2012 г.
Преди да стигнем до Абдуллах, трябва да обсъдим и Мохамед Далил, който преди няколко седмици се самовзриви в германския град Ансбах и рани 15 души. Същата дисидентска измама – човекът си живеел мирно и кротко в Сирия, преподавал в училище, но диктаторският режим на Башар Асад го нарочил, убил семейството му и изгорил документите му. Далил трябвало да бяга и успял да стигне до България. Тук намерил винаги готови да услужат правозащитници, които го водили по телевизиите, за да му рекламират драмата. А той им разказвал страхотии за насилието на българските ченгета, които грантоедите описвали в доклади и си вършели своята грантоедска работа.
Разбира се, днес нито един неправителствен ятак вече не познава нито Далил, нито Чатаев, нито иска да му напомнят за тях. Днес звездата на правозащитниците е някакъв Абдуллах, чийто косъм действително може да е от брадата на Пророка. Но когато същата притча се разказва от дежурните шарлатани на човешките права - трябва да сме неспасяемо склерозирали и интелектуално деградирали, за да я приемаме на сляпо.
Съжалявам, грантоеди ненаядени – знаете кои сте и ние знаем кои сте - но вие лично прецакахте и идеята за човешките права, и идеята за дисидентството. Занимавахте се с прекалено много истински отрепки и вече е трудно дори да се допусне, че може да имате работа с някой наистина несправедливо преследван и наистина читав, а не с някакъв Чатаев.
Нищо лично, Абдуллах, но когато тези нахалници заговорят за човешки права, останалите вече инстинктивно се хващаме за кобура.
Калин Руменов, Novinar.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар