Самотата - съвременния бич на нашето време

Убива ли ни самотата или ние сами се убиваме, придавайки некачествен пълнеж на самотата, вкарвайки в живота си кого да е, подарявайки времето си на когото и да е?
 
Съвременният човек се плаши да остане сам. 

Винаги си намира какво да прави- я ще излезе на кафе с приятел, познат, ще цъка игрички на компа. А ако само за 15 мин затворим очи и си представим живота си без компютър, без кафенета, без телефони… какво би станало тогава? Ами ние просто ще погинем. 

Говорим поне 1-2 часа на ден по мобилния; всеки половин час (ако не и по-често) проверяваме фейса и цъкаме уж нещо важно. Със ставането от сън пускаме компа и вече знаем, че не сме сами. Разведем се или зарежем гаджето – втурваме се в първата чалготека и си намираме нов клин (клин клин избива казва народната мъдрост). Кажете ми кога оставаме сами? Или самотата просто ни плаши? Тази простичка дума ни носи тревога и изсипва върху ни градушка. Съвременната чума на обществото ни, бича за млади и стари, се нарича самота. Всеки иска всячески да избяга от нея, дори и това да означава, че си причинява огромни неприятности.

Бъдейки с кого да е, имайки за партньор кого да е, само и само да не си сам. Все по малко хора си признават, че имат нужда да останат насаме със себе си. Да дишат себе си, да чуват мислите си, да усещат пулса си. Самотата плаши, тя убива. Ужасно самотно е да отваряш входната врата, а вкъщи да не те чака никой. Да няма с кого да споделиш среднощния кошмар, да пиеш кафето си сам, да няма с кого да споделиш закуската си. 

Самотата е нашият съвременен бич. Ние не сме сами, защото като стадо мериносови овце, винаги се събираме заедно, макар и после да се пооплюваме взаимно зад гърбовете си. Лягаме си с някого, пък дори и да не го обичаме. Имаме „приятели”, които всъщност нито обичаме, нито понасяме. Просто е по-добре да пиеш кафето си с някого, отколкото сам.
 
Самотата тежи. И души. Самотата е бич за слабите души и мехлем за силните. Тя е подарък за уморените от много думи и действия, защото им дава времето да си починат, да намерят себе си сред купищата имейли и задачи. Самотата е рядко пъти желано явление, защото носи способността да ти дава нов тон в живота.
 
Днес самотата е бич, наказание. По-добре зле придружен, отколкото сам, звучи съвременната поговорка. Убива ли ни самотата или ние сами се убиваме, придавайки некачествен пълнеж на самотата, вкарвайки в живота си кого да е, подарявайки времето си на когото и да е? Чувстваме ли се по-малко полезни, ако живеем в самота? Самотата – нашето спасение от света на пошлостта и високоскоростния живот или бич за телата и духовна пелерина за душите?
 
Самотата е въпрос на усещане, не на присъствие.


Elen Dejavu