„Не, но създава сериозни неудобства между почивките, отпуските, почивните дни, уикендите, командировките...”, отвърнал той.
Колкото и на някои да им звучи забавно, този виц, общо взето, дава представа за дейността на държавните служители.
Неслучайно и през годините темата за административната реформа периодично ставаше повод за дебати. Дискутираше се ту въвеждането на гъвкаво работно време, ту различните модели на заплащане, свиването на щата и др. Чували сме какви ли не идеи - някои от тях приложими, други пък изцяло вписани в графата „екзотични”.
Явно с годините обаче нещата не са се променили особено, след като и последните данни на статистиката сочат, че всяка седмица чиновниците се скатават от работа за час и 20 минути. Така те изобщо не си докарват регламентираните 40 часа труд седмично, за разлика от работещите в частния сектор. Да не говорим, че на тях дори им се налага да работят извънредно.
Някой би си казал, че това е работа мечта. Кой ли не бленува да се наслаждава на сутрешното си кафе или на обяда си по-дълго време. Може би заради това обикновено ни писва, когато трябва да си свършим някоя административна работа.
Едва ли има човек, който да не си мечтае да се размине с мудната бюрократична машина и да не се реди с часове на опашки. Дори се обзалагам, че на повечето от хората им се е случвало да им затръшнат вратата точно под носа заради заветната почивка или края на работния ден. Това е желязно правило, което държавният служител не нарушава дори в извънредни случаи. Неуредици колкото искаш.
Затова ще е добре, ако се сблъскваме с по-малко начумерени служители и по-малко бумащина. Така поне когато ни се наложи да свършим нещо, няма да се чувстваме като на изпит.
А що се отнася до привилегиите в работата на чиновника, те никак не са малко. Всъщност винаги, когато ми се наложи да се видя очи в очи в някой държавен служител, се сещам за онези приказни герои на Анет Тизон от детството ми, наречени барбарони. Имам чувството, че чиновниците ни живеят в такава приказка - като едно огромно семейство. Сигурно и затова години наред щатът в администрацията беше непрекъснато раздуван и направо се пукаше по шевовете. Спомням си и как отново преди години един служител получаваше бонуси за една и съща работа, но вършена по няколко пъти. Надявам се, че тази практика е вече в миналото.
Спомням си и че още преди година представители на бизнеса алармираха, че младежите ни вече предпочитат да са чиновници заради по-леката работа. Така частният сектор оставал на по-заден план за тях. От бизнеса тогава определиха това като деформация в ценностната система. Дали е така, не знам. Но може би вече е време чиновниците ни да се събудят от дрямката си.
Има една максима - че най-добрата администрация е тази, която не се забелязва. Дано най-сетне и на нас да ни се случи.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар