В това първо интервю с кандидата за президент ген. Румен Радев няма да говорим за неговата програма, за приоритетите му, за вижданията му за държавата, нацията, сигурността и бъдещето ни.
Защото преди това трябва да раздиплим личния му живот, станал неочаквано предмет на скандал, който се завихри от една медия и заля социалните мрежи. Кандидатът за президент имал любовница, излъгал, че живее с жена си, а се държи за ръце с любовницата си и ... хейтърите подивяха. Разбира се, никой не попита генерала коя е жената, с която се разхожда за ръка в София. Важното бе оплюването и омаскаряването.
Нищо не бе спестено нито на генерала, нито на близките около него - в това отношение дъното няма край. Той дискретно замълча, с което наля масло в злобата.
- Кажете, ген. Радев, женен ли сте, разведен ли сте, какво е семейното Ви положение, с кого ходите, хванат за ръка из София?
- Семейното си положение обявих публично на пресконференцията след пленума на АБВ, когато казах истината: семеен с деца. Разведен съм с майката на децата ми и имам граждански брак с жената, която държа за ръка на снимките.
- Тоест, дамата, която някои медии “разкриха” като Ваша любовница, е Ваша законна съпруга?
- Да, за съжаление тази романтична приказка, че имам любовница не трая дълго.
- Как, така! Отиде Ви ореолът на мъж с любовница!
- Да, срина се ореолът ми на Дон Жуан (смее се). Нямам любовница.
- Коя е жената, обект на Вашата любов?
- Това е моята законна съпруга Десислава. Никога не съм афиширал семейното си положение, никога не съм тикал напред семейството си. Напротив – винаги съм се занимавал с изключително динамични, тежки и отговорни дела и винаги съм се стремял да не въвличам хората около мен в този водовъртеж, за да им гарантирам някакъв комфорт. В случая се налага да направя това, което по принцип не обичам – да вадя на показ личния си живот. Но политиката предполага и това.
- Кога се разделихте с бившата си съпруга?
- Разведен съм отдавна. Имам коректни отношения с бившата си съпруга. Тя е прекрасен човек, възхитителна майка на нашите деца. Намерили сме разумен начин да делим своите отговорности, да се грижим за децата си. Благодарен съм и на Деси, че помага, особено за образованието на децата.
По принцип за мен винаги е било много важно да не живея живота си в лъжа - лъжа към самия себе си и най-вече в лъжа към близките за мен хора. Винаги съм избирал да живея в истина. Ако някой ме съди за това, че искам да живея в истина – това е негово право. Но за мен е важно да бъда в хармония със себе си, с чувствата и усещанията си.
- А как децата приемат раздялата?
- Те са умни деца, за тях е важно мама и татко да бъдат щастливи. Когато родителите са щастливи, и децата са щастливи. И най-вече спокойни.
- Какво й казахте на Десислава, как и предложихте да се ожените?
- Търсите романтиката. Нямаше поза, ние сме зрели хора. Тя е много непринуден човек. Има една слабост - прекалено умна е за съпруга. Не търпи лицемерие. Надушва фалша от километри, в това отношение радарът й е изключително прецизен. Понякога трудно се съжителства със силен характер, но си струва!
- Изглеждате много щастливи?
- Десислава: Важно е в тези динамични години, когато човек е енергичен и отрупан с ангажименти, да обръща внимание и на малките неща. За мен е от значение кой е човекът до мен, как се чувствам с него, имам ли какво да си кажа. Когато житейският ритъм се успокои, всичките ти ангажименти отпаднат и настъпи „есента“, да знаеш, да усещаш, че с този човек ще ти е пълно, че ще се чувстваш уютно, дори и в мълчанието. За мен Румен е този човек.
- Какво харесахте в него?
- Десислава: Може ли да се обясни?! Въпрос на химия е, според мен. Важното е, че намирам вътрешен мир с него. Това е човекът, който ме допълва и завършва. Много ми харесва, че той има идея за макрорамката в живота, има генерален поглед за нещата, не влиза в детайлите, както аз го правя, има хоризонт напред и следва посоката. Дори да изглеждат понякога нелогични, постъпките му всъщност се оказват верни и точни.
- Какво обичате да правите заедно?
- Десислава: Да работим за кауза. И двамата сме хора на каузата. Когато имаме цел и посока – горим. Сега каузата ни е неговата кандидатура за президент и на мен ми се иска хората да видят по-различния човек от тези, които са свикнали да гледат на политическото поприще. Не знам дали имам право да взимам отношение – но Румен е различен човек, който е способен да носи отговорност. Това го е доказвал в годините с целия си професионален път. А президентът означава отговорност.
- Аз познавам първите дами, които досега сме имали – и Антонина Стоянова, и Зорка Първанова, те винаги са казвали, че застават на крачка зад съпруга си. Къде ще бъде Вашето място, ако станете първа дама?
- Десислава: Моето място е до него. Ако терминът “крачка зад него” означава, че са го подкрепяли – аз също го подкрепям във всичко, което прави. Вярвам в неговия разум и в това, че е тръгнал с безкористни помисли към това тежко бреме. Хората от армията са може би най-големите идеалисти в нашето общество. Те дават клетва пред родината и не изневеряват на нея в годините.
- Когато получихте, ген. Радев, телефонното обаждане от Корнелия Нинова с поканата – ще се кандидатирате ли за президент, какво си помислихте? Какво казахте на Десислава?
- Когато й казах, тя ме изненада и отвърна: “Знаех си!”
- Как така, откъде сте знаела?
- Десислава: Когато чух, че Корнелия Нинова го е търсила, предположих, че е за това. Интуитивно. За мен тази покана беше естествена. Знаех всичко, което той прави като командир на ВВС, знаех, че го прави заради момчетата, заради армията, заради авиацията, заради това да имаме национално достойнство и си мислех,че такова трябва да е поведението на политиците ни.
- Ген. Радев: Не съм правил нищо, за да бъда забелязан от политиците. До последната минута се борих за ВВС, и продължавам с каквото мога морално да го правя. Единствената ми кауза е била животът на момчетата, не само на летците, а на всички хора от ВВС, тяхната възможност за професионално развитие, и разбира се – тяхното достойнство. Защото в Българската армия има много достойни хора и ако те бъдат смачкани, ако тяхната мотивация изчезне – това съсипва институцията.
- Десислава: Беше много важно той да усети вътрешно дали иска да се втурне в новото поприще. Защото, когато дойде предложението, (той в сърцето си вече беше напуснал армията, мислеше за други перспективи) останахме слисани. И си казахме: “Ами сега?”
- Като ви слушам, се сещам за Мария Данаилова, Бог да я прости, когато в дома им дошло обаждането от Станишев с предложението Сдефан Данаилов да стане вицепрезидент. Ламбо отначало отказал, но тя му внушила, че няма право на отстъпление. В този миг тя е била като адреналин за него. Във вашия случай кой беше адреналинът?
- Ген.Радев: Имаме един проблем с Деси – и двамата обичаме предизвикателствата. Когато има синергия, ставаме много силни. Ще ви призная – мислехме доста, за мен това беше сложно решение. Никога не съм имал такава нагласа, плановете ми бяха други, за мен предложението на г-жа Нинова беше абсолютно изненадващо. Осъзнах, че това означава тотална промяна в живота ни. Отказ от личен живот. Както се казва – генерална промяна. Не си мислете, че и аз, и тя сме толкова наивни, че да не очакваме всички тези поръчкови удари. Не! Беше ясно, че ще ги има. Спогледахме се и си казахме: “Има ли тук кауза?” Това беше важно да си изясним за нас, защото досега всичко, което сме правили, е било в името на кауза. И си отговорихме: “Да, има!” И то много голяма. Така се решихме на това предизвикателство. Защото бях убеден, че проблемите, с които се борех като командир, имат решение предимно на политическо ниво. В България всичко: икономика, трудови права, образование, здравеопазване, сигурност, рано или късно опира до политиката. Ние сме млада демокрация, която трудно се саморегулира.
- Десислава: От десетина години в мен зрее усещането, че ние като нация имаме нужда от ново Възраждане - ние трябва да предадем на децата си, на моя син, на неговите деца, устоите, ценностите, с които ние сме възпитавани, да обичат книгата, да осмислят своята идентичност, да имат памет за нашата история.
- Казахте “моя син”, значи сте имала предишен брак, и сега с Румен отглеждате заедно три деца.
- Десислава: Да, ние сме италианска история – три деца и котарак, и куче от време на време.
- Ген.Радев: При всеки възможен случай децата идват при нас, ходим заедно на различни места.
- Къде почивате?
- Ген. Радев: Тази година успяхме да починем за седмица с децата на къмпинг, на едно чудесно място, къмпинг “Делфин”. За децата беше невероятна емоция – да бъдеш на метри от плажа, в една борова горичка и да тичаш на воля, беше прекрасно. Дъщеря ми има влечение към фотографията, на ден прави по 1000 кадъра, някакви нейни си експерименти, ходеше специално да дебне залеза, търсеше точната експозиция на облаците спрямо слънцето... Беше много забавно.
- Може да се окаже, че това е последната ви година на къмпинг, ако ви подхване НСО. Мислили сте си как може да се промени живота ви?
- Признавам, не напълно.
- Какво е Вашето хоби, ген. Радев?
- Обичам гмуркането, научил съм децата от малки да се гмуркат с мен, търсим красотите на морето, тишината на водата, където всеки шум е силно въздействащ на сетивата. Безкрайно удоволствие е да гледаш децата ти как се гмуркат около теб. Синът ми има мечта – да става голям футболист (смее се), заради което имаме проблеми с него. Той е на 13 години и за него футболът е велико нещо, където абсолютният ментор е треньорът.
- Музиката, която слушате? Във Фейсбук ни зададохте голяма гатанка.
- Като дете съм свирил дълго време класическа китара, даже станах първенец на школите в Южна България и бях приет в седми клас без конкурс в Музикалното училище. Но още оттогава имах ясна цел и не постъпих в това училище. Напоследък покрай Деси слушам повече класическа музика, тя избира концерти. Понякога сме в операта, наскоро гледахме “Турандот”. България е пълна с таланти и артистите ни винаги ме изумяват.
- Танцувате ли заедно?
- Не много, нямаме време. Деси ходи на народни танци и танцува страхотно. Аз съм по-непохватен в това отношение, завиждам на всички, които умеят да танцуват.
- Как ви действа негативната кампания?
- Мобилизиращо. Откак свят светува човекът се бори със Злото. Помислете си, какво ще стане, ако един ден Злото изчезне – ще има самодоволство, самоуспокоение, така, както когато няма разделение на властите в държавата. Гледам Злото да няма негативен ефект върху моята психика. Иначе е необходим стимул за отстояване и утвърждаване на Доброто.
- Отмъстителен ли сте?
- Не. Срещал съм Зло в живата си, но никога не съм търсил отмъщение
- Лесно ли прощавате?
- Зависи какво. Предателството трудно се прощава. Но няма в момента човек, към когото да тая желание за реванш.
- Ревнив ли сте?
- Ген. Радев: Да.
- Десислава: Той превъзмогва всички лоши неща с чувството за хумор. Самоиронията го предпазва да не се взема патологично насериозно, да не се чувства безгрешен.
- Ген. Радев: Професията ми и моето изграждане и самовъзпитание в занаята са ми дали огромна психическа устойчивост. Дано да се окаже непробиваема и в политиката. Мога да превъзмогна себе си в критични моменти. Умея да се абстрахирам от негативното и това е много важно, защото едно от ключовите качества за летеца е силата на абстрактното мислене.
- Не ви разбирам с какво ви помага абстрактното мислене в небето?
- Ще ви дам пример, хилядолетия наред в човек се е насаждал страхът от височината. Това е заложено в нашето подсъзнание. Но, издигайки се със самолета, ако не успееш да смачкаш чувството на страх, да се абстрахираш от него, да превърнеш страха от височината в обикновени показания на цифри от таблото, ти си загубен. А след като преодолееш този страх, идва красотата, която виждаш горе - връхлитат те невероятни гледки: залези, звезди, облаци и ти „плуваш“ сред тях. Невероятно усещане. Но трябва да смачкаш и чувството за красота и да се фокусираш в цифрите от таблото. Така че в небето няма място нито за красота, нито за страх – живееш в абстракцията на един цифров свят. Емоциите се задушават още в зародиш. Иначе не можеш да оцелееш, камо ли да победиш.
- И вие в момента се абстрахирате от негативното, така ли?
- Да, в момента се абстрахирам от негативното около мен. Не съм дебелокож, но съм научен да запазвам самообладание, старая се да стоя над злобата и дребнотемието. Благодарен съм на професията, която ми даде всичко. Така мисля градивно за бъдещето. Следвам каузата си.
Ген. Румен Радев със семейството си
Интервю на Валерия Велева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар