Той скастри Марк Цукърбърг, след като фотографията на носителя на „Пулицър” Ник Ут „Напалмовото момиченце” бе махната първо от личен профил, а после и от страницата на вестника в социалната мрежа.
Мотивът на Фейсбук да блокира публикациите бе, че не се разрешава разпространяването на образи на голи хора. А в центъра на прочутата снимка, направена през 1972 г. във Виетнам и изобразяваща бягащи деца след американско нападение с напалм, е голо и горящо момиченце, чиито дрехи са изгорели от напалм. Обгорялата тогава 9-годишна Ким Фук става символ на жестокостите на американската армия през Виетнамската война.
Именно в този контекст историческият кадър, който навремето силно повлиява антивоенното движение в самите САЩ, е публикуван в началото на септември т.г., по повод отбелязвания тогава национален празник на Виетнам, на личния Фейсбук профил на норвежкия писател Том Егеланд. Писателят пуска снимката в събран от него фотоалбум под надслова „Седем фотографии, които промениха историята на войната”.
Скоро след това обаче Егеланд вижда, че Фейсбук е изтрил снимката. Той остро започва да критикува това и тогава е блокиран целият му профил. Писателят отива в най-големия норвежки вестник Aftenposten и, възмутен, разказва какво му се е случило.
Последвалото може да изглежда като извънземна реалност на отвикналата от принципност в големите медии българска аудитория, но е факт. Главният редактор на Aftenposten - Еспен Егил Хансен, публикува на първа страница на изданието гневно открито писмо до шефа на Фейсбук Марк Цукърбърг, в което го обвинява в цензура и брутално погазване на свободата в изразяването на мнения.
Хансен изказва дълбокото си възмущение от „злоупотребата с власт” от страна на Фейсбук, присвоил си ролята на „разпределител” на информация по света. „Аз съм разстроен, разочарован, дори уплашен от онова, което се опитвате да направите с един от стълбовете на нашето демократично общество,” пише Хансен, обръщайки се от първата страница на Aftenposten към Цукърбърг.
Норвежкият главен редактор отбелязва още: „Притеснен съм, че най-влиятелната социална мрежа в света ограничава свободата вместо да я разширява и че това се случва по един авторитарен начин”.
Всъщност предварителната публикацията в Aftenposten по този случай е илюстрирана със същата снимка - „Напалмовото момиченце”. Съответно статията е анонсирана и на Фейсбук страницата на изданието. И познайте какво следва... Да, Фейсбук веднага изпраща автоматично известие да се премахне въпросното изображение или то ще бъде отсранено от самата компания. Преди Aftenposten да успее да реагира по какъвто и да е начин, цялата публикация е блокирана...
В отвореното си писмо главният редактор Хансен сочи, че действията на Фейсбук по целия казус „разкриват тревожна неспособност да се прави разлика между детска порнография и прочути военни фотографии”, както и нежелание да се прилага „разумна преценка”.
„Нима това означава, че аз, макар и да съм главен редактор на най-големия вестник в Норвегия, трябва да приема ограничаване на упражняваната от мен редакционна отговорност? Мисля, че злоупотребявате с властта си и ми е трудно да повярвам, че сте го обмислил добре,” пише Хансен на Цукърбърг. Норвежкият вестникарски ръководител смята, че „вместо да направят света по-отворен и свързан” тези цензуриращи подходи „просто насърчават глупостта и пречат на хората да се сближават”.
Острата публикация на Aftenposten идва в момент, когато Фейсбук търпи все по-силни критики заради нарастващия му монопол в разпространяването и филтрирането на информация и новини. Традиционните медии по света стават все по-зависими от тази социална мрежа при тиражирането на своята продукция и при търсенето на онлайн аудитория.
Според тазгодишни статистики, цитирани от британския в. „Индипендънт”, 44% от възрастните американци се информират за вътрешните и международните събития от Фейсбук. Използваните от тази компания алгоритми при разпространението на информацията могат да упражняват огромна власт над общественото мнение.
„Медиите имат отговорността да обмислят какво и как да публикуват при всеки отделен случай. Това е право и задължение на всички редактори по света. И не може да бъде подкопавано от някакви алгоритми, кодирани в един кабинет в Калифорния. Редакторите няма как да приемат вас, Марк, като свърхредактор,” пише Хансен на Цукърбърг.
Самият Цукърбърг, комуто и преди са отправяни подобни обвинения, винаги отговаря, че компанията му е чисто технологична, а не медийна. При свое изявление в Рим миналия месец по тези въпроси той заяви: „Светът се нуждае от новинарски компании, но и от технологични платформи като тази, която правим ние. И приемаме много сериозно ролята си.”
Личи колко сериозно. Поне толкова сериозно, колкото сериозно е редно да се замислим защо така ударно се унищожават традиционните сериозни медии по цял свят, а на масовата аудитория още по-ударно се внушава, че „пълната свобода на словото и мненията” била във Фейсбук и Туитър...
Необходимо допълнение
След като дори министър-председателката на Норвегия Ерна Солдберг се намеси в спора за елиминираната от Фейсбук историческа снимка от Виетнамската война, от компанията на Марк Цукърбърг известиха норвежкия вестник Aftenposten, че ще възстановят публикацията с фотографията „заради статуса й на емблематичен образ от историческо значение”.
Въпреки това говорител на Фейсбук заяви пред британския в. „Гардиан”: „Признавайки, че снимката е емблематична, ние подчертаваме, че е трудно да се направи диференциация в кои случаи да се позволи показването на образа на голо дете и в кои не”.
Тоест отново не бе пропуснато към подсъзнанието на масовата публика да се отправи натъртващо послание - някакви хора там си приказват за история, военни престъпления и цензура, ама я вие си мислете повече за голотата...
Частичното отстъпление на компанията на Цукърбърг дойде, след като и ръководителката на норвежкото правителство Ерна Солдберг реагира критично на случая. Тя откри, че и от нейния собствен профил е елиминирана споделената от нея публикацията на Aftenposten. „Чрез изтриването на изображения от този тип - дори и с най-добри намерения - онова, което прави Фейсбук, е да модифицира нашата обща история,” писа Солдберг в профила си. Тя отбеляза също, че се надява вследствие на този случай Фейсбук да прецизира правилата си и добави: „Искам моите и другите деца да живеят в общество, в което историята ще се изучава такава, каквато е била.”
Достойна за уважение и за следване и от други премиери и президенти позиция.
Но как освен историята да предпазим и настоящето си от модификации, манипулации, филтриране на информация и бъркане в мозъци с фино изчислени алгоритми?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар