Голяма гордост е това българската лютеница.
Хит в Европа, хит у нас. Колкото по-домашна, толкова по-хитова. Обаче има една подробност. Ако не е домашна, не я брой.
Всички - и по-млади, и по-стари, лелеят за домашната лютеница. На върха на небцето, особено на по-старите, още стои незабравимият вкус на лютеницата на баба или мама и като пробваме купешка, само си говорим как няма нищо общо с едновремешната. Като седнем на кръчма пък, не пропускаме да питаме дали лютеницата към мешаната скара е „истинска“ и ако не е, значи кръчмата не става.
Всичко хубаво дотук, ама се оказва, че освен вкуса никой нищо друго не помни. Защото както знаят всички, правили домашна лютеница, това си е къртовски двудневен труд, и то само ако сте поне трима-четирима свикнали на работа.
Затова щом има толкова много мераклии за домашна зимнина, не е зле тя да бъде впрегната в борбата с безработица. И вместо разни безработни млади и не чак толкова млади да се помотват по селски и градски кафенета, да вземат да се заемат с тоя бизнес.
Така хем някой лев ще изкарат, хем може да икономисат по някой лев социални помощи на клиентите си.
Ама работа се иска...
"Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар