"В една гражданска война няма победители и победени, тъй като българи убиват българи"

Акад. Марков: Политиците трябва да престанат да ровят тези незараснали рани с някакви политически стремежи
 
Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус” за събитията от 9 септември 1944 г., значението им за българската история и поуките, които можем да извадим от тях.

- Акад. Марков, с какво е свързана датата 9-ти септември и какво е мястото ѝ в българската история?
 
- Това е тъжна дата, обрат на гражданската война. Това е съдбоносна дата от гражданската война в България, която започва в края на септември 1918 г. някъде на Владайския проход, в Княжево и другите предградия на София. Това е т.нар. войнишко въстание, когато българи започват да убиват българи. В периода 1923-1925 г. тази гражданска война има един връх, а през 1944-1945 г. - друг. На 9 септември, както казваха от ЦК на БКП, с решаващата помощ на Червената армия, Комунистическата партия беше овластена в България и установи еднопартийна диктатура, смятайки, че като победителка ще векува в държавата. Нейната власт обаче продължи 45 години. В този смисъл, 9 септември е един държавен преврат като събитие, но с последици на обществено-икономическа и политическа революция. Това е радикална смяна на системата.
 
- Кои са политическите формации по онова време?
 
- След 19 май 1934 година е известно, че партиите са забранени. Има безпартиен режим и тогава се формират три политически центъра. Единият е на цар Борис III и неговите министри, условно го поставям в средата, от ляво има опозиция и то с въоръжено крило и това е Българската комунистическа партия, а от дясно има друга опозиция – това са организации като Националните региони. С настъплението на Червената армия, Комунистическата партия и нейните партизани имат историческа перспектива. Сталин и Чърчил разделят Югоизточна Европа и България пада в съветската зона на господството. 

Не трябва се забравя споразумението с премиера Чърчил, което днес някои по-млади колеги се опитват да премълчат. България се озовава в съветската зона и естествено, че на власт е поставена Комунистическата партия, която дълги години е била в секция на Коминтерна. Така започва изграждането на един съветски тоталитарен модел на държавата, макар че официално тогава Георги Димитров заявява, че няма да има съветска власт в България, а ще има народна демокрация. Сиреч, няма да има еднопартийна диктатура, а ще има още една партия. Българският земеделски народен съюз приема програмата на Компартия.
 
- Бихте ли разказали малко повече за начина, по който Отечественият фронт извършва преврата през нощта на 8 срещу 9 септември?
 
- В София превратът е извършен от хора с богат опит в заговорите и превратите начело с полковник Дамян Велчев и неговите близки офицери като майор Владимир Стойчев, капитаните Тодор Тошев, Стоян Трендафилов, Крум Лекарски. Те за една нощ стават генерали, но забележително е, че униформената полиция не се появява на улиците, обявява „неутралитет”. Спечелена е и бронираната бригада и някои други военни подразделения. В София превратът е извършен от хора с богат превратнически опит, след като Червената армия вече е навлязла на българска територия на 8 септември в 10.00 часа и това предрешава успеха на преврата и вече победата на Комунистическата партия в лицето на нейното съпротивително движение.
 
- Какво предизвиква вълната от недоволство сред населението?
 
- Всъщност това е по-скоро един връх на гражданската война. Нашето общество е разделено. Масата от българския народ не участва в тази гражданска война. По-скоро, както казва Наполеон: „Географията е съдбата на всеки народ”. Когато се появи една армия на велика държава на север от Дунава, българският народ проявява инстинкт за самосъхранение. Запазени са филмовите ленти от посрещането на германската армия като братя по оръжие. Това не е въпрос на идеология, а на оцеляване.
 
- Какви са изводите, които можем да направим от Деветосептемврийския преврат?
 
- Основният извод е, че в една гражданска война няма победители и победени, тъй като българи убиват българи. Това трябва да служи и за поука на нашите политици. Призовавам да осмислят кървавите уроци на гражданската война и да осъдят всички цветове терор – и червен, и бял, и всякакво друго политическо насилие. Надявам се, че ще преодолеем нашата пословица: „На чужд гроб не плачи” и ще проявим състрадание към жертвите от другата страна на барикадата. 

Днес продължават определени политически сили да ровят в незарасналите рани на гражданската война. Така губим историческо време и хабим национална енергия. Веднъж завинаги трябва да се постигне едно национално съгласие и помирение, както направиха в Гърция и Испания, където имаше много по-жестоки граждански войни. Политиците трябва да престанат да ровят тези незараснали рани с някакви политически стремежи.
 
- Може ли датата 9 септември 1944 г. да бъде определена като разделителна за българското общество?
 
- Определено е разделителна и затова не може да бъде национален празник. Тогава едни излизат от затворите и влизат други. Затова възвърнахме 6 септември – една дата близо до 9 септември. Това е едно щастливо обстоятелство, когато говорим „Да живее Съединението” и призоваваме към единение на всички българи в името на национална кауза. Крайно време е да престанем да се делим, особено това, което сега отново се появява на „фили” и „фоби”. Били сме разделени по най-различни начини, а сега някой иска да ни дели на русофили срещу русофоби и обратното, категорично трябва да отхвърлим подобни игри на политиците.