Призивът ми е към завършващите специалността „журналистика“.
В който и да било от нашенските университети, където тя се преподава. И е към всички останали колеги и колежки на възраст около 40 години.
Защо?
Ами защото реформите в МВР завършиха. Завършиха, преди да са започнали. Полицейските синдикалисти заскърцаха със зъби, полицаите се наканиха сякаш отново да започнат да пушат масово в градинката до черквата „Свети Седмочисленици“ в София или да затворят движението при Орлов мост. А, и да пият минерална вода. Докато се изпълни всичко, което искат. А то е – нищо да не се променя.
Ето някои от любимите им аргументи:
Техният труд бил най-опасен. Два-три пъти ще добавям по нещичко: нашият – вестникарският, не е ли? Системно не си доспивали. Ние – журналистите, редовно спим като бебета, винаги - колкото ни е кеф.
Заплатите им били ниски. Нашите – като на депутат. И още нещо ми идва на ума: да сте чували данни за средната заплата в МВР? Няма и да чуете. Това е сведение от рода едва ли не на т.нар. „класифицирана информация“. А за да си направите сметка, ако не сте го сторили, колежка се пенсионира неотдавна в закрития вече вестник „Новинар“ с пенсия около 200 лева...
Недоимъкът им можел да ги направи податливи на рушвети. Дадяло ли им се повече – оставали си честни и неподкупни.
Освен изреденото, те не плащат здравни и пенсионни осигуровки. В нашата гилдия плащаме като паралии. Тъй, че ушите ни пукат и пищят.
Те пътуват, ако не знаете, безплатно с градския транспорт. Вие плащайте по 1.60 лева за билет в София.
На тях се полагат и пари за дрехи, и храна. На вас?
Те се пенсионират рано-рано. Ние – отвъд 60-те, на 65, че и повече. Ако ги навършим.
При пенсионирането – 20 заплати. За да можели да захванат някакъв бизнес. Да се приспособявали по-безболезнено към новия живот, да не се депресирали. И на 45 – росни, росни - вече са охранители нейде. Вие – 20 години по-късно може и да не помните вече къде е трудовата ви книжка, за да ви оформят необходимата документация за жалка пенсионна плата...
Твърде малко са другите галеници като тях. Цинично, нередно е това отношение към различните професии. И прозорливите управници знаят, че това не води към добро. Ала нищо не се променя.
Какво правим ние – вестникарите?
Пресконференции, обсъждания, предложения, които внасяме за разглеждане в Народното събрание. С принципно правилни положения и тези, които звучат добре, съобразени са с общоевропейски норми, но не носят прагматична, практическа промяна и полза. А е било време, когато обществото ни се е отнасяло с много по-голямо уважение към занаята ни. И това уважение е имало и житейско проявление...
Колкото до Народното събрание, там трябва да имате лоби. В Министерския съвет – също.
Ние нямаме. МВР го има. В парламента ни я има, я няма 4-5 журналисти. Велизар Енчев, Волен Сидеров, защо ли повече не се сещам за други... Кой за какво ги пита? Кога са станали поддръжници на професионалните ни интереси? И това не е първото Народно събрание, в което е така.
А „реформите“ в МВР ще продължат. След „внимателни изслушвания на всички страни“. С поредния министър. В поредната сесия. С всеки следващ парламент. С „отделни стъпки в следващия проектозакон“. Или „цялостно“. След месец, след година. След много години. Докато всичко по-радикално се забрави.
Защото сит пес чорбаджията си не хапе. Тъй е било, тъй, изглежда, и ще бъде. Поне у нас.
Не се помайвайте – ставайте полицаи!
Иван Тодоров, Sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар