Има такъв роман на френския писател Ектор Мало (Hector Malot) - “Без дом”, написан през далечната 1878 година, която е и последната година от петвековното робство на българския народ под османска власт.
Домът е основната материална придобивка на всеки човек, а загубата му винаги е трагедия. Домове се строят, домове се купуват и продават.
Понякога за нещастие човек губи дома си. Днес, в този момент, хиляди хора в Европа губят домовете си. Губят ги не по своя вина, а по вина на собствените си мекушави правителства. За какво иде реч?
Крайно време е истината да се каже без лъжи и преструвки, тоест без политкоректно празноговорене. А истината е, че цели квартали и даже центрове в големите европейски градове (а и в не толкова големите също) не стават за живеене. Не стават, защото там са се преселили огромни маси хора с чужда култура и друг, меко казано, стил на живот.
В засегнатите градски райони рязко е нараснала престъпността (някъде над десет пъти!), включително сексуалните посегателства над жени и деца. Често извършителите на тези престъпления даже не осъзнават характера на постъпките си, защото смятат, че имат право на подобни посегателства. В известен смисъл ние, потърпевшите, няма даже защо да им се сърдим. Те са такива, други са.
На всичкото отгоре пришълците смятат, че са специално поканени тук, за да бъдат изхранвани и да им се осигурят жени, специална храна и разни други екстри, които иначе се срещат само в рая. В техния рай. А що се отнася до поканата, тук май са прави. Само дето тази покана не дойде от обикновените хора, а от безотговорните им ръководители.
В засегнатите от нашествието квартали е много трудно да се живее. Хората излизат и се връщат само по светло, бронират жилищата си, не пускат децата си сами навън. Възрастните хора също не могат да излизат спокойно извън домовете си, а жените, включително младите, трябва да се обличат като бабички, за да не дразнят младите агресивни пришълци. Полицията обикновено бездейства или даже се крие, а лъжливите медии крият престъпленията или ги омаловажават. Така, освен че трябва да променят начина си на живот, хората са лишени от правото да изказват възмущението си. Това, разбира се, няма как да продължава дълго.
Но докато нещата не се променят, стават и други неприятни неща. Много неприятни. Например хората остават без дом. И наистина, оказва се, че хората в засегнатите райони не могат да напуснат домовете си и да се заселят другаде. В една нормална държава, при нормални условия човек лесно сменя жилището си: продава го или го отдава под наем и отива другаде, където купува жилище или почва да живее под наем. Така е в нормалните държави и в нормалните времена. Но това, което се случва в момента, не е нормално.
Причината е кристално ясна: в поразените райони жилищата не струват нищо. Или струват 10% от първоначалната си цена, което е практически същото. За да си купят дом, много хора са изтеглили банков заем и той трябва да се връща. Банките, които иначе много агресивно предлагат жилищни кредити, в случая не се интересуват от досадната подробност, че домът на длъжника вече не струва нищо. Разбира се, когато заемът е срещу ипотека на същото това жилище, контрата остава и в банките. Които започват да придобиват имоти, които са обезценени в пъти.
Нека резюмираме ситуацията. Един човек е изтеглил кредит, който при нормални условия ще връща през целия си активен период, но срещу това накрая ще има жилище. Само дето се оказва, че жилището не става за живеене, а кредитът трябва да се връща. Животът на човека е в руини. За един законопослушен и добронамерен гражданин това е чудовищна несправедливост. А когато човек се чувства жертва на чудовищна несправедливост, той сам е готов на чудовищни действия.
Французите би трябвало да имат генетична памет за трагичните събития в периода от 1789 до 1799 година. Както руснаците трябва да имат подобна памет за 1917 година и за последвалата я гражданска война.
Какво трябва да се направи? Разбира се, трябва да се прекрати безконтролното нашествие. Европа без граници не е и не трябва да бъде Европа, в която всеки може да преминава от една държава в друга, както му скимне и в частност като гази зелените граници и лази под и над телените заграждения. И, естествено, е без грам документи, защото удобно ги е загубил. За разлика от телефона и парите си примерно.
И ако вътре в Европа все пак движението на хора следва да бъде максимално облекчено, то външните европейски граници трябва категорично да се запечатат за нелегални пришълци и особено за терористи. Във всички европейски държави незаконното преминаване на границата е криминално престъпление. В България за това по закон се предвиждат до 5 години лишаване от свобода. Друг е въпросът, доколко този закон се спазва.
И този именно въпрос трябва гражданите да го задават на своите управници. Като не е зле да им се напомня какво се случи във Франция преди 227 години и в Русия преди 99 години. И за който не е разбрал, ще напомня. Граница се пази със сила. С всички степени на силата, за да съм съвсем точен. И, разбира се, пришълците трябва да се отсеят. Които се нуждаят от убежище и могат да докажат тази нужда, трябва да получат такова. Но дори и тук трябва да е ясно, че това не се отнася за всички. Защото желанията и възможностите в тази област са напълно противоположни.
А иначе време е всички да научим смисъла на думата „всички”, например когато произнасяме култовата фраза „Елате всички!”. В Африка например живеят един милиард души, повечето от тях в провалени държави. Могат ли всички да дойдат в Европа?
А какво да правим с хората, които на практика загубиха жилищата си и също така на практика им беше съсипан животът? Справедливо е държавата, след като не си опази границите, да компенсира материално засегнатите свои граждани. Който в неставащите за живеене райони иска да продаде жилището си, нека му го купи държавата на цената на придобиването му с отчитане на инфлацията. Или по пазарни цени преди нашествието, което също е вариант.
В началото написах, че много хора в Европа в момента губят жилищата си, без да имат вина за това. Е, сега ще трябва да се поправя. Защото в цялата тази история невинни няма. И всички ние ще продължаваме да сме виновни за всички нещастия, които ни се случват. Ще сме виновни, защото си избрахме да ни управляват хора, които се провалиха. Демокрацията е силна, защото може да се самоорганизира в движение. Или поне досега можеше.
Европа ще издържи и ще се справи, както издържа и се справи през 1683 година във Виена и през 1945 година в Берлин. Лошото е, че и днес, както и тогава, ще се наложи това да стане по трудния начин.
Но то си е така, опитът е най-ценната придобивка. И за него се плаща най-скъпо.
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар