Зима

Зима
Пролет

20 септември 2016 г.

Защо печелят крайнодесните

Бежанците са само повод, истинската причина е липсата на истински леви партии
 
Изборите в Берлин, които се проведоха тази неделя, поднесоха няколко изненади. 

Първата е, че едни чисто регионални избори имат такъв голям отзвук в цяла Европа. Втората е, че град, в който живеят хора от 186 държави, вкара в парламента си крайнодесни, обвинявани в расизъм и реторика срещу чужденците. И третата е, че големият печеливш от тези избори заедно с крайнодесните са наследниците на бившите комунисти от левицата, които най-вероятно ще влязат в управлението. 

“Алтернатива за Германия” е създадена едва през 2013 г. като евроскептична организация. Основната й идея бе отхвърляне на еврото като обща валута и тя се разбираше като партия с чисто икономически цели. Това бързо се промени, към евроскептиците започнаха да се стичат все повече разочаровани от традиционните партии, недоволни от глобализацията, а през 2015 г. в нея се вля и голяма част от крайнодесния спектър, което принуди основателите й и първите й последователи да се откажат от нея. Всъщност до пролетта на 2015 г. партията бе толкова оплетена във вътрешни раздори и разцепена на различни клонове, че вече никой не вярваше, че тя ще съумее да оцелее до следващите местни избори. 

Това рязко се промени с вътрешен пуч, при който лидерите се смениха и партията бе оглавена от Фрауке Петри (на снимката) и Йорг Мойтен. Според политолози в този пуч крайнодясното крило на партията е надделяло окончателно над икономическите либерали, които я основаха. 

Бежанската криза даде нов живот на партията, която поде остра кампания срещу бежанците и политиката на Ангела Меркел, събирайки така на своя страна всички недоволни от едноличните решения на канцлерката по този въпрос. На местните избори в страната партията успя да влезе в 10 местни парламента досега, като най-голям успех бележи в бивши източногермански провинции като Мекленбург-Предна Померания. Над 20 на сто там гласуваха за тях именно заради позициите на партията по бежанския въпрос, въпреки че в тези провинции чужденци и бежанци почти няма. 

Изненадата наистина дойде от Берлин 

Партията се закани да вземе поне 10% от гласовете, а успя да грабне 14%. При това бежанците не бяха тема на предизборните кампании на партиите, нито оказват голямо влияние върху решенията на избирателите. Вотът в столицата бе социален. Към “Алтернатива за Германия” са се оттекли гласове от двете големи партии – консерваторите от ХДС на Меркел и социалдемократите. Всъщност новината не е толкова, че Меркел губи все повече гласове, колкото че кметът социалдемократ е избран с най-лош резултат в историята на града. 

Големите партии губят електорат от години. Това, което се случва с ХДС, и отливът от нея към “Алтернатива за Германия” отдавна е факт за германските социалдемократи (ГСДП), които вървят от години към левицата. Левицата също е млада партия – роди се през 2007 г. след сливането на създадената от отцепниците от социалдемократите партия “Изборна алтернатива” и наследника на източногерманските комунисти – Партията на демократичния социализъм. 

В опитите си да привлекат все повече електорат големите стари партии започнаха да ухажват избирателите на съперниците си, като най-успешна в това е Меркел. Тя иззе голяма част от темите, типични за социалдемократите, и така до голяма степен обезкърви съперниците си.

Стратегията й обаче е нож с две остриета. От една страна, социалдемократите нямат вече ясни и категорично свои теми, от друга – консерваторите също се оказаха гласоподаватели на партия, която приема в програмата си чисто леви ценности. Затова и започна голямото оттичане на гласове към алтернативни формации - били те крайнолеви или крайнодесни, в повечето случаи избирателите на левицата и “Алтернатива за Германия” са разочарован, а не очарован електорат. Огледало на тези събития бяха изборите в Берлин – големите партии са загубили общо 12% от електората си. И социалдемократи, и християндемократи бележат сериозни загуби. 

Победният възход на крайнодясната “Алтернатива за Германия”, който бе предшестван от подобен за крайнолявата левица е симптом за процеси, които се развиват в цяла Европа. Все повече хора се чувстват непредставени от партиите и или спират да гласуват или гласуват протестно. Първоначално губещите бяха обикновените работници, хората от фабриките, жителите на бедните региони с висока безработицата. Глобализацията изнесе много от работните места извън Германия. 

Големите концерни, принудени от глобалната конкуренция, търсят все по-евтина работна ръка, за да снижат максимално цените на производството си. Професия, в която започваш да работиш след училище и оставаш на работното си място до пенсия, както бе нормално за следвоенното поколение, вече е химера. От днешния работещ човек се очаква да е непрекъснато квалифициращ се, издръжлив и гъвкав, което означава да е готов да сменя градове и държави, следвайки работата си, а не обратното. Разбира се, това е непосилно за все повече хора. Не само нискоквалифицираните се оказаха жертва на миграцията на работното място, а и специалистите – младежите от 90-те, когато започна този процес, днес са хора на средна възраст със семейство и деца, за тях номадството също става невъзможно. Това обяснява и прилива на все повече хора от средната класа към протестните партии. 

Най-голям е проблемът пред някогашните социалистически и социалдемократически партии, създадени да бранят работника. С изчезването на работника, погълнат от технологиите или сменен от евтини индийци и китайци, изчезва и електоратът на левите. 

Така във все повече европейски държави имаме партии без електорат и електорат без партии. Докато не се намери кой да представя днешните интереси на днешните избиратели, възходът на протестни и крайни движения и партии е неминуем.



Капка Тодорова, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар