Езерото Балатон често е наричано „сладководното море на Унгария”.
Чистата и топла вода, живописните пейзажи по крайбрежието, и целебните минерални извори правят този курорт популярен не само сред жителите на страната, но и сред туристите от цяла Европа. Малките селца, старинните градове и горите пазят множество загадъчни и романтични истории за тези места.
Според старинна легенда, в дълбините на Балатон има църква, в която от незапомнени времена пролива сълзи девойка с невиждана красота и именно нейните сълзи запълват езерото. Докато девойката продължава да ридае за своя възлюбен, дотогава Балатон ще бъде пълен с изключително чиста вода.
Според друго предание, някога един пастир е завел своите стада на една красива поляна в околността и е преместил от мястото му вълшебен камък, изпод който бликнал извор, който дава началото на езерото.
Езерото Балатон е разположено в Среднодунавската равнина. Въпреки че то няма нищо общо със Средиземно море, унгарците по някакъв начин, в течение на много години, са успели да създадат свой вариант на средиземноморската култура по крайбрежието на това огромно по площ, плитководно, млечно-бяло езеро.
То е най-голямото в Европа - дължината му е 80 км, а ширината – 15 км. Средната дълбочина обаче е 3 метра, а максималната – 11 метра. Дъното на езерото е покрито с изключително фин пясък, което дава възможност на слънчевите лъчи да затоплят силно водата. А благодарение на огромната си водна повърхност и средиземноморския микроклимат, при ветровито време водата в Балатон е много по-топла от въздуха. По бреговете на езерото, които са с дължина 197 км, навсякъде могат да се видят летовници, любители-рибари, ловящи щука, играещи плажен футбол или волейбол, или разхождащи се по склоновете на хълмовете.
Околностите на езерото са заселени още от желязната ера и са били любимо място за отдих още през древноримския период. Започвайки от ХVІІІ век, местната аристокрация е изградила по крайбрежието вили и курорти с минерални източници. Чак до падането на комунистическия режим обаче, езерото е било закрито за широкия кръг туристи.
Древните римляни са наричали езерото „Пелсо” (лат. Lacus Pelso), в буквален превод – „плиткото езеро”. Славянските племена, живели по бреговете на Дунав, са го наричали „Блатенске” или „Блатно”, което е производно от думата „блато”. Тези думи са се запазили в словашкия и словенския езици. Унгарската дума „Балатон” е с неунгарска етимоогия. Според най-разпространената версия, тя произлиза именно от славянската дума „блато”. В разговорната си реч унгарците наричат езерото Balcsi (Балчи).
Тъй като Унгария няма излаз към море, често Балатон е наричан неофициално Унгарското море.
Idi.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар