- Обичам те, но имам нужда от лично пространство
- Ти заслужаваш нещо повече...знам, че те задушавам
- Искам да съм с теб, но само понякога
- Аз съм свободолюбива личност
- Ти си много специален човек, просто аз не те заслужавам
- Толкова много те обичам, че не искам да ти причинявам себе си
- Имам нужда от време да помисля
Дали това по-горе е изречено от мъж или жена, няма абсолютно никакво значение. Всъщност в момента на изричане всяко значение изчезва и остава само и единствено простичкото "не искам да бъда с теб", защото не мога, защото не ми стиска или просто - без никаква причина... и това е без значение.
Заедността е най-простото и най-сложното нещо на света. Някои твърдят, че изисква кански усилия, други - че изисква волско търпение, трети залагат на железните нерви. А аз си мисля, че е просто усещане за пълнота, което ти позволява да проявиш волско търпение с железни нерви, като и най-канските усилия ти се струват просто нормална крачка.
Желанието да бъдеш с някого е чувство, което мобилизира съществото ти в тази посока. Не анализираш защо и как, знаеш само, че трябва и че ще направиш всичко възможно и повече от невъзможното да си точно с този човек. Независимо от времето, пространството, свободата и особеностите на характера.
Всичко друго е просто маскировка.
Когато страстта угасне, когато искрите се превърнат в пушек, когато присъствието кара душата да стене от тежест... тогава смисълът и значението се превръщат в мъчение. И думите увисват в натежалото напрежение... Не като лъжи, а като удобни истини, неносещи нищо, неказващи нищо.
Ако си с някой, си с него, защото няма по-страшно усещане от това да си сам в заедността. Няма.
Benra
Няма коментари:
Публикуване на коментар