Всеки съдник е прав, всички останали са някакви си там гниди.
То не бяха свади във връзка с „Литературен вестник“, то не бяха коментари за награди… За жалост, това е безумната онлайн среда, в която живеем.
В главата ми бъкат: „Кой е този Петър Чухов, че му дават Славейковата награда? Да я върне!“, „Защо дадохте наградата на Иван Теофилов? Ани Илков е по-добър“, „Кой си ти бе, Светльо Желев, ти ли си „Перото“?“, „Георги Господинов трябваше да откаже наградата – Надя Радулова е по-добра от него…“, „Господиновчето спечелило награда от чичковите червенотиквеничковчета…“, „Стига сте делили наградата „Иван Николов“ – дайте я на еди-кой си, този не е добър“… и т.н., и т.н., и т.н.
За жалост, в повечето случаи на тези кални реки изворът често е талантлив писател с доказано име.
Горкият български читател! С какви ръце (не ги ли окаляхме достатъчно?) ще вземе книга, написана от български писател?
Мисля си, че дори само частица от споменатото дотук е достатъчна ДА ОБЯВЯ тази година за НУЛЕВА за НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ „ИВАН НИКОЛОВ“.
Дай Боже (моля се за това) догодина литературната среда да позволи на Издателство „Жанет 45“ да продължи да дава тази уникална награда за поезия.
Дано Бог е с нас! Дано по-скоро проумеем, че писането не е състезание, а е възможност, талант и нещо, дадено от горе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар